Днес отдаваме почит пред паметта и подвига на славния сливенски войвода Хаджи Димитър. На този ден, преди 186 години, започва жизненият път на един от най-смелите синове на България.
На 10 май 1840 г. в сливенския квартал „Клуцохор“ се ражда Димитър Николов Асенов. Той е петият син на Никола и Маринка Асенови. Семейството е многолюдно, състои се от общо десет деца – седем братя и три сестри. Неговият баща е известен майстор и търговец на кебета и е сред заможните хора в града, благодарение на което през 1842 г. семейството отива на поклонение на Божи гроб. Титлата „хаджия“ получава и малкият Димитър, която става неизменна част от неговото име.
Буен и неспокоен расте Димитър, често влиза в пререкания по време на игрите си и още от малък проявява непримирим дух и борбеност. През 1845 г. негов пръв учител в местното училище, в което Хаджията показва своята любознателност, е Димитър Кишиша. През 1850 г. 10-годишният Димитър започва да помага с работата в бащиния си хан и прекъсва своето обучение.
Продължават пререканията на младия Димитър с местната власт и с чорбаджиите. Закърмен с песни за славни хайдути и наследил буйния нрав на своите чичовци Стоян и Добри, и на вуйчо си Желязко Палабоюка, той не може да търпи тяхната несправедливост и жестокост. Известни са сблъсъците му с чорбаджи Йоргаки, с Осман ага, убийството на гръцкият лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“ през 1859 г.
След всички тези събития Хаджи Димитър не може повече да остане в Сливен, напуска града и през 1861 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а знаменосец по-късно става и самият Хаджи Димитър. Тази чета действа из Сливенския балкан, а през 1863 г. потегля за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да сформира чета. В Букурещ той се среща с идеолога на четническата тактика Георги Раковски, с който остава свързан до края на живота си.
През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира чети, с които преминава през Дунав в българските земи.
През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три отделни части.
В този период, 60-те години на XIX век, хайдушкото движение преминава към организирано общонационално движение с политически цели и идеология.
„Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“
С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза.
На 6 срещу 7 юли 1868 г. чета, предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното освобождение. Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви.
По време на четвъртото сражение на 10 юли 1868 г. в местността Канлъ дере (Кървав дол) много от четниците са убити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където умира на 30 юли 1868 г.
На 18 юли 1868 г., след редица сражения, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка на четата. Ранен на три места, Хаджи Димитър се бори безстрашно и насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи!“.
За техния подвиг Христо Ботев пише:
„Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането.“
(в. „Дума на българските емигранти“, 1871 г.)
Поклон пред паметта на Хаджи Димитър и всички смели мъже, загинали за свободата на България!
Изготвил: Виктория Михнева
уредник отдел "История на България XV - XIX век"
РИМ - Сливен
