I Love Bulgaria

Новини

Делят ни 145 години от Освобождението на град Сливен

По време на Руско-турската война (1877-1878) град Сливен заема важно стратегическо място като военен и снабдителен пункт за воюващите страни. В навечерието на Освобождението и преди навлизането на руските части, положението в Сливен е нетърпимо. По улиците на града се скитат жени и деца от съседните разграбени села, а затворите са пълни с невинни граждани, които всеки ден увисват на бесилото. Между затворените са едни най-видните граждани. Арестувани и откарани в Цариград са 24 сливенски първенци, а от месец юли до месец декември 1877 г. в Сливен са обесени 268 души. Сливенското население търси закрила и помощ от духовния си глава отец Серафим, който се явява пред Садък бей и го моли да спре издевателствата и убийствата. Беят приема и дава своята дума, но още същия ден я нарушава и 10 българи са обесени. С настъпването на руските войски, турците предусещат, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Сливенската библиотека, Аба пазар, Клуцохорското училище и над 100 къщи. На 2/14 януари, преди да напуснат града, отстъпващите войски взривяват и големият муниционен склад (джебхане). Жителите бягат и търсят спасение в Балкана. В безизходица и подложени на гонения са както българите, така и турците. Дългоочакваната помощ не закъснява – на 4/16 януари 1878 г. в града победоносно влизат Втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов. На 5/17 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На следващия ден – 6/18 януари, пристига и Жельо войвода. На 8/20 януари в града влизат и основните части на руските войски, водени от генерал-майор Безяев. В тържественото посрещане на руските войски се включат жителите на града, а приветствена реч на руски език произнася лично поетът Добри Чинтулов. Сливен не чака своето освобождение даром. Много дава градът ни, за да помогне за успешния край на войната. Около 70 души, които участват в Българското опълчение и воюват за свободата, са родом от Сливен. 145 г. ни делят от онзи паметен ден, в който свободата на нашия град е извоювана. Поклон пред саможертвата и делото на нашите освободители! Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV-XIX век“, Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен

Празнично работно време

По време на коледните и новогодишни празници Ви информираме, че обектите към Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен ще работят на 29-ти и 30-ти декември 2022 г. в рамките на обичайните часове. Желаем Ви светли празници!

Покана за семейна творческа работилница "Сурва"

На 17 декември 2022 г. в РИМ - Сливен ще се проведе семейна творческа работилница на тема „Сурва“. Всяко дете ще изработи своя сурвакница и ще научи повече за обреда. Очакваме Ви от 10:00 ч. в сградата на музея. За да заявите своето участие, се обадете на тел. 0879 991 208 – Миглена Маринова, музеен педагог.

РИМ - Сливен организира семейна работилничка за коледна украса

На 10 декември 2022 г. (събота) от 10:00 ч. в сградата на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен ще се проведе семейна работилничка за коледна украса. Необходимо е да се запишете предварително при музейния ни педагог, г-жа Миглена Маринова, на тел. 0879 991 208. Очакваме Ви!

Покана за предстоящо събитие в РИМ - Сливен

Заповядайте на 9 декември 2022 г. (петък) от 16:00 ч. в сградата на РИМ - Сливен, където ще бъдат представени книгата „Документи за Георги Раковски в османските архиви“ от проф. Орлин Събев и Портал за споделяне на информация за архивни документи от и за периода на Българското възраждане от доц. Християн Атанасов. Събитието се организира по проект „Информационен портал за архивно-документалното наследство на Българското възраждане“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката на Р България. Ръководител на проекта: доц. д-р Християн Атанасов.

Покана за представяне на сборник посветен на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

На 8 декември 2022 г. (четвъртък) в сградата на РИМ - Сливен ще бъде представен сборника "Четите и четническата тактита в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век", посветен на 180-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Въпреки невъзможността да проведем плануваната през 2020 г. Национална научна конференция заради пандемията от COVID-19, в изданието са включени всички одобрени материали по темата. Благодарим на проф. д-р Пламен Митев, който се ангажира с научната редакция, на г-жа Веселина Тонева за коректорския принос, както и на Общински фонд "Култура" - Сливен за финансовата подкрепа. Заповядайте на 8 декември от 16:00 ч. в РИМ - Сливен!

В РИМ - Русе се проведе конференция с участието на наш колега

На 24 - 25 ноември 2022 г. в Регионален исторически музей - Русе се проведе Националната научна конференция „Места на памет и културни наследства“, в която участва и колегата Добринка Добрева-Славова с доклад на тема „Мънистото – в музейната колекция и съвременната му практическа интерпретация“. Тя запозна участниците в научния форум с формите, под които беше представена пред широката публика Колекцията от мъниста, мънистени накити и украси, която притежава РИМ „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен. Тази част от нашето културно наследство представихме през годината под формата на две изложби, каталог и редица инициативи, свързани с музейно-образователната ни дейност.

Първата държавна текстилна фабрика ще работи по заявка до май 2023 г.

Скъпи гости, до 1 май 2023 г. Първата държавна текстилна фабрика на Балканите ще работи по предварителна заявка. При желание от Ваша страна за посещение на обекта е необходимо да ни информирате на тел. 044 622 494. Благодарим за разбирането!

Къщите музеи към РИМ - Сливен няма да работят в края на седмицата

Къща-музей "Хаджи Димитър", къща-музей "Сливенски бит" и къща-музей "Добри Чинтулов" ще бъдат затворени за посещение от утре следобед, 25 ноември 2022 г., до събота, 26 ноември 2022 г., включително. Извиняваме се за причиненото неудобство!

Специалист от РИМ - Сливен участва в проект насочен към деца със СОП

В началото на месец ноември стартира проект "Да бъдем полезни на България" на Сдружение "Национална културна платформа", който се осъществява от двама музейни специалисти, обединени от една обща кауза - да развиват способностите и потенциала на децата със СОП, осигурявайки им защитена и позитивна среда, в която детето да се чувства прието и значимо. Димитър Гешков, уредник в ИМ - Панагюрище, заедно с музейния педагог на РИМ - Сливен Миглена Маринова успяха да разработят специални образователни програми, насочени към децата със СОП, на следните теми: - Детска образователна програма "Аз съм българче" - Детска образователна програма "Възрожденци на град Сливен" - Творческа работилница "Сръчни ръце" Проектът се финансира от Национален фонд "Култура" и ще приключи в края на месец май 2023 г. Пожелаваме успех и ползотворна работа на колегите и децата!

Панайот Хитов /1830 - 1918/

Панайот Хитов е бележит български хайдутин, войвода и революционер. Роден е на 11 ноември 1830 г. в кв. „Ново село“ в гр. Сливен. През 1858 г. участва в хайдушката дружина на Георги Трънкин. Две години по-късно, след смъртта на Трънкин, Панайот Хитов е избран за войвода. Той е един от последователите на четническата тактика в освободителното движение и през 1867 г. е определен от Георги Раковски за главен български войвода. На 28 април 1867 година Панайот Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Отправя се към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Знаменосец на четата е самият Васил Левски. От 1872 г. е член на БРЦК в Букурещ. Участва в Руско-турската война 1877-1878 г. като войвода на доброволческа чета. По време на Съединението от 1885 г. ръководи Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г. влиза в Сливенската префектура и принуждава местната власт да предаде управлението доброволно. През същата година участва и в Сръбско – българската война. Избран е за народен представител от Сливен в VI – то Обикновено народно събрание през 1890 г. Панайот Хитов умира на 22 февруари 1918 г. в гр. Русе на 87 годишна възраст. Автор: Виктория Михнева Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – гр. Сливен Отдел „История на България XV- XIX век"

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОСВЕТИТЕЛЯ И БУДИТЕЛ ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

Добри Чинтулов е роден през септември 1822 година в град Сливен. Започва да учи в гръцко училище през 1830 година, а по-късно продължва образованието си при учителите Георги Цукала и Димитър Кишиша. През 1838 година учи шест месеца в Търново, след което заминава за Букурещ. В продължение на година и половина изучава гръцки език при братя Христиди. По време на престоя му там, среща Захари Княжевски, от когото научава, че руското правителство отпуска стипендии за бедни българчета и го насърчава да замине за Русия. Пътувайки, той се спира при Димитър Диамандиев, с чиято помощ и покровителство през 1840 година пристига в Одеса. Първоначално, Чинтулов учи в Одеското околийско училище, издържан от богати българи и подпомаган от помощите събирани в Одеса за Габровското училище. След тригодишно обучение, през лятото на 1843 година, завършва. Получава една от четирите стипендии, отпуснати от императора за обучения на българчета в семинарията, и започва да учи в Одеската Херсонска семинария. По време на своето обучение, той написва „Стани, стани юнак балкански“ и „Стара майка се прощава със сина си“. Добри Чинтулов завършва семинарията на 14.VII.1849 година. През 1850 година се завръща в Сливен и започва своя учителски път. Сам набавя учебници, превежда от руски на български. Преподава катехизис, история, гръцки и руски език, граматика, география, аритметика, история, физика, геометрия и други. Полага основите на образованието в града. В този период написва „Къде си вярна, ти любов народна“, „Българи юнаци“, „Българио, мила майко“ и „Вятър ечи, балкань стени“. През 1858 година, Добри Чинтулов се сгодява и оженва за Анастасия Добри Желязкова, а 1859 година се ражда синът им Петър. В годините 1857 – 1861 той учителства в Ямбол. След покана от страна на Русчо Миркович, през учебната 1861 – 1862 година, Добри Чинтулов се завръща в Сливен и отново продължава преподавателската си дейност в Клуцохорското училище. Поема управлението на всички сливенски училища до учебната 1869/1870 година, а на 5.VII.1872 година, учителят е избран за член на училищното настоятелство. На 29 юни 1873 година, държи реч по случай края на учебната година. През 1875 година спира да учителства. Освен в просветна дейност, Добри Чинтулов взема участие и в борбата за църковно национална независимост. През 1871 година е избран от градовете Сливен, Ямбол, Карнобат и Айтос за делегат на първия църковно национален събор в Цариград. На 16 декември 1872 година с реч посреща до село Сотиря владиката Серафим Велички, временен архиерей до избирането на титулярен сливенски митрополит. От 1873 година е член на Тайния Революционен Комитет. На 4.(ст.с.) I. 1878 година Добри Чинтулов приветства пристигналите в Сливен руски войски и изнася реч. В периода от 5.I.-17.IV.1878 година е член на временния градски съвет. През 1878 година съпругата му Анастасия Желязкова умира от тиф, а на 22 години умира и неговият син Петър. Влошеното здраве на поета не му позволява да преподава. Той изпада в нищета и изпраща молба за помощ до директора на Народното просвещение. Отпусната му е пенсия от 5 турски лири. Умира на 27 март 1886 година. Използвана литература: Сборник Добри П.Чинтулов по случай стогодишнината от рождението му 1822-1922, Сливен, 1922 г. Изготвил: Дияна Ранкова отд. “Нова и най-нова история“ - РИМ Сливен

Архив новини

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

зимен период
9:00 ч. - 12:00 ч.
14:00 ч. - 17:00 ч.
летен период:
09:00 ч. - 12:00 ч.
14:00 ч. - 18:00 ч.
Почивни дни
летен период
(април - септември): Неделя, Понеделник
зимен период
(октомври - март): Неделя, Понеделник
* Важно! За неделни посещения е необходима предварителна заявка на 0889 968 775 (гл. екскурзовод).

Входни такси

Входни билети
  • ученици, студенти и пенсионери - 4.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 3.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 4.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, студенти и пенсионери - 6.00 лв.
  • възрастни - 8.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 5.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 7.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, студенти и пенсионери - 10.00 лв.
  • възрастни - 13.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 7.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 10.00 лв

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 10.00 лв.
  • за два и повече обекта - 15.00 лв.
  • за три и повече музейни обекта - 20.00 лв.
Екскурзоводско обслужване
  • кратка беседа - 10.00 лв.
  • пълна беседа - 15.00 лв.
  • пълна беседа за повече от един музеен обект - 10.00 лв.
  • частни и публични събития в музейните обекти - 150.00 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси за индивидуални посетители. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net