74 години от потушаването на горянското съпротивително движение в Сливенския балкан
Всяка година, на днешния ден, отдаваме почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. За малцина, обаче, тази дата се асоциира с горянското съпротивително движение и въоръжения бунт на горяните в Сливенския балкан от 1951 г. Непосредствено след нахлуването на Червената армия в пределите на България и налагането на болшевишкия режим на 9 септември 1944 г. се заражда недоволство сред свободолюбивите българи към комунистическата тоталитарна система по съветски образец. В много райони на страната възникват тайни съпротивителни организации, които се обявяват против заграбването на частната собственост от „народната власт“, срещу съветизацията на България и обезличаването на нацията ни. Най-многочислена и най-добре организирана е била тази на горяните от Сливенски регион, за което намираме потвърждение в архивите на ДС. Нейното разрастване принуждава комунистическия режим да предприеме действия, за да я унищожи, като провежда операция срещу сливенските горяни, в която участват близо 13 000 души от ДС, Народната милиция и Вътрешни войски. На 31 май срещу 1 юни 1951 г. Сливенският балкан е обсаден, точното местонахождение на четата е установено и след продължилите до 2 юни сражения, тя е разбита, но не и победена. Оцелелите горяни, сред които и командирът на четата, Георги Търпанов, успяват да избягат в родните си села или да се укрият в Балкана. Днес, в близост до кръговото кръстовище, отвеждащо към хотел „Сливен“, се издига паметна плоча на горяните, за които историята сякаш предпочита да остане безмълвна. И въпреки това, всеки, който желае, може да поднесе цвете в знак на почит към хората, участвали в първото масово въоръжено въстание срещу комунистическата власт не само в България, но и в Европа! Поклон пред саможертвата им в една неравностойна и предварително обречена на неуспех битка – тази в името на свободата!
2 юни е!
На днешния ден се навършват 149 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета на връх Околчица във Врачанския Балкан. Независимо колко стремглаво тече времето, трябва да съхраним и тачим историята на нашите безсмъртни герои! Вечна памет на всички, загиналите за свободата и независимостта на България!
Резултати от Онлайн конкурса "Когато гледам звездите, си мисля"
Мили деца и възрастни, отново благодарим на всички Вас, които се включихте в онлайн конкурса "Когато гледам звездите, си мисля" и споделихте Вашия прочит на цитата от "Малкия принц"! Есетата и рисунките Ви са уникални, а за нас, екипът от Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен и Художествена галерия "Димитър Добрович" - Сливен, бе изключително трудно да ги класираме от първо до трето място в различните възрастови групи. Затова взехме единодушно решение да отличим повече участници. В категория "рисунка" това са: Ивона Николаева Димова, Анджела Георгиева, Мария Василева Христова, Теодора Тодорова Димитрова, Никола Стоянов Илиев, Катрин Стойкова Краваева, Жанет Генова, Ния Стаменова, Моника Светлозар Костадинова и Александра Мартинова Атанасова. В категория "есе": Ралица Стоянова Стоянова, Десислава Даниелова Кехайова, Янислава Емилова Шикова, Юлиян Димитров Димитров, Петя Тодорова Димитрова, Теодор Светославов Райкаджиев, Нина Василева Андонова, Ерика Чавдарова Гигова и Николина Асенова Барбутева. За всички участници сме предвидили грамота в електронен вид и на хартия, която ще се радваме да Ви връчим на живо! Отличените деца и възрастни ще получат и предметна награда. Надяваме се да сме успели да добавим доза щастие към днешния празничен ден - 1 юни! Честит Международен ден на детето!
Заповядайте на 1 юни в музея
За поредна година РИМ - Сливен ще се включи в организираните прояви за Празника на детето от Община Сливен в партньорство с Фондация "Изиарт". На 1 юни каним всички дечица да участват в играта "Музеен детектив", която ще се проведе в сградата на регионалния музей между 11:00 и 18:00 ч.! Входът в обекта ще е свободен за децата през целия ден. Очакваме Ви!
Отличие за РИМ - Сливен от Община Сливен
Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен бе удостоен с грамота за приноса си в развитието на културата и обществения живот в града по време на официална церемония, проведена в навечерието на 24 май. Отличието бе връчено на главния екскурзовод Петя Димитрова от кмета на Сливен, г-н Стефан Радев.
Участие в Международна конференция на уредник от РИМ - Сливен
Д-р Георги Ковачев, археолог в Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен, участва с доклад на тема "Сливенската Света гора XIV–XVI век" в Mеждународната конференция „Към корените на Българското възраждане в Тракия (XV – XVIII в.)“. Форумът, който се състоя на 17 май т.г. в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, бе осъществен по линия на проект, насочен към изследване на миналото на селищата, стоящи в основата на Българското възраждане в днешните български земи в Тракия.
Програма за "Ваканция в музея"
Скъпи приятели, Споделяме с Вас програмата за предстоящата "Ваканция в музея", която ще се проведе в периода 2-13 юни 2025 г. Специално за всички желаещи обявяваме и следващите дати, за които можете да се запишете - 16-27 юни 2025 г. Заповядайте при нас в музея, за да се пренесем в света на миналото заедно! Тел. за връзка: 0879514171 - Десислава Панайотова /музеен педагог/ и 0889968775 - Петя Димитрова /гл. екскурзовод/
Лятна ваканция в музея стартира от месец юни
От 2 юни 2025 г., понеделник, започва лятното приключение „Ваканция в музея“, насочено към малките откриватели. Заедно ще учим и играем в различна от обичайната обстановка, докато разкриваме любопитни факти от нашето минало. Готови ли сте за пътешествие назад във времето, което ще Ви отведе на незабравими места и срещне с нови приятели? Дати: 2 юни – 13 юни Занятията започват от 8:30 ч. и продължават до 12:30 ч., а таксата е 70 лв. Необходимо е предварително записване на тел. 0889968775 - Петя Димитрова, гл. екскурзовод, или 0879514171 - Десислава Панайотова, музеен педагог. Очакваме Ви с нетърпение!
Откриване на винилна изложба по повод 120 години музей в Сливен
През 2025 г. се навършват 120 години от създаването на две от най-значимите културни институции в град Сливен - Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков” и Художествена галерия „Димитър Добрович”. По този повод предстои да открием съвместна винилна изложба тази събота, 17 май, по време на Европейската нощ на музеите. Къде: пред сградата на РИМ – Сливен Кога: 18:00 ч. Организатори: Община Сливен, РИМ - Сливен, ХГ „Димитър Добрович”, Национален музей на текстилната индустрия. Заповядайте!
Изложба "Магията на пленерната живопис" в къща музей "Добри Чинтулов"
Заповядайте на 14 май 2025 г., сряда, от 17:00 ч. в къща музей "Добри Чинтулов", където ще бъде официално открита изложбата "Магията на пленерната живопис" на Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" - Сливен. Представените творби участват в дарителска акция, чиято цел е да се съберат средства за възраждането на Национална гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа". Очакваме Ви!
РИМ - Сливен открива изложба, посветена на накитите
На 16 май 2025 г. от 17:00 ч. на третия етаж в Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" – Сливен ще бъде официално открита изложбата „Накитите през вековете“. В нея ще видите изключителни образци на ювелирното изкуство – от древността до началото на ХХ в., които се съхраняват във фонда на музея. Експонатите разкриват не само високия социален статус и богатство на своите собственици, но и прецизността, стила и майсторството на бижутерите. Каним Ви да се насладите на произведенията на едно от най-древните човешки изкуства, а именно изработването на накити!
ОТБЕЛЯЗВАМЕ 185 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХАДЖИ ДИМИТЪР
Днес отдаваме почит пред паметта и подвига на славния войвода Хаджи Димитър. На този ден, преди 185 години, започва жизненият път на един от най-смелите синове на България. На 10 май 1840 г. в сливенския квартал „Клуцохор“ се ражда Димитър Николов Асенов. Той е петият син на Никола и Маринка Асенови. Семейството е многолюдно, състои се от общо десет деца – седем братя и три сестри. Неговият баща е известен майстор и търговец на кебета и е сред заможните хора в града, благодарение на което през 1842 г. семейството отива на поклонение на Божи гроб. Титлата „хаджия“ получава и малкият Димитър, която става неизменна част от неговото име. Буен и неспокоен расте Димитър. Често влиза в пререкания по време на игрите си срещу турчетата и още от малък проявява непримирим дух и борбеност. Негов пръв учител в местното училище през 1845 г. е Димитър Кишиша, където Хаджията показва своята любознателност. През 1850 г. 10-годишният Хаджи Димитър започва да помага с работата в бащиния си хан и прекъсва своето обучение. Продължават пререканията на младия Димитър с местните чорбаджии и турци. Закърмен с песни за славни хайдути и наследил буйния нрав на своите чичовци Стоян и Добри, и на вуйчо си Желязко Палабоюка, той не може да търпи техните несправедливост и жестокост. Известни са случките с чорбаджи Йоргаки, Осман ага, убийството на гръцкия лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“ през 1859 г. След всички тези събития Хаджи Димитър не може повече да остане в Сливен, напуска града и през 1861 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а знаменосец по-късно става и самият Хаджи Димитър. Тази чета шета из Сливенския балкан, а през 1863 г. потеглят за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да събере чета. В Букурещ той се среща с идеолога на четническата тактика Георги Раковски, с който остава свързан до края на живота си. През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира три последователни чети, с които преминава през Дунав в българските земи. През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три отделни чети. В този период, 60-те години на XIX век, хайдушкото движение преминава към организирано общонационално движение с политически цели и идеология. „Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“ С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза. На 6 срещу 7 юли 1868 година чета, предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение. Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви. Първият сблъсък с турските части е на 7 юли е при село Караисен, където са убити трима четници. Второто сражение на 8 юли е в Дядопановата кория (Карапановата кория). Третото сражение е на 9 юли в местността Дълги дол край село Вишовград. В четвъртото сражение по пътя на четата, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г. много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва на 30 юли 1868 г. На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка на четата. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи“. Смелите войводи – Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават завинаги на 28 години. За техния подвиг Христо Ботев пише: „Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането.“ (в. „Дума на българските емигранти“, 1871 г.) Поклон пред делото на тези смели мъже, загинали за Освобождението на България!
Архив новини
- Юни 2025 г.
- Май 2025 г.
- Април 2025 г.
- Март 2025 г.
- Февруари 2025 г.
- Януари 2025 г.
- Декември 2024 г.
- Ноември 2024 г.
- Октомври 2024 г.
- Септември 2024 г.
- Август 2024 г.
- Юли 2024 г.
- Юни 2024 г.
- Май 2024 г.
- Април 2024 г.
- Март 2024 г.
- Февруари 2024 г.
- Януари 2024 г.
- Декември 2023 г.
- Ноември 2023 г.
- Октомври 2023 г.
- Септември 2023 г.
- Юли 2023 г.
- Юни 2023 г.
- Май 2023 г.
- Април 2023 г.
- Март 2023 г.
- Февруари 2023 г.
- Януари 2023 г.
- Декември 2022 г.
- Ноември 2022 г.
- Октомври 2022 г.
- Септември 2022 г.
- Юли 2022 г.
- Май 2022 г.
- Април 2022 г.
- Март 2022 г.
- Януари 2022 г.
- Декември 2021 г.
- Ноември 2021 г.
- Октомври 2021 г.
- Септември 2021 г.
- Август 2021 г.
- Юли 2021 г.
- Юни 2021 г.
- Май 2021 г.
- Април 2021 г.
- Февруари 2021 г.
- Януари 2021 г.
- Декември 2020 г.
- Ноември 2020 г.
- Октомври 2020 г.
- Септември 2020 г.
- Юли 2020 г.
- Юни 2020 г.
- Май 2020 г.
- Април 2020 г.
- Март 2020 г.
- Февруари 2020 г.
- Януари 2020 г.
- Декември 2019 г.
- Ноември 2019 г.
- Октомври 2019 г.
- Септември 2019 г.
- Август 2019 г.
- Юли 2019 г.
- Юни 2019 г.
- Май 2019 г.
- Април 2019 г.
- Март 2019 г.
- Февруари 2019 г.
- Януари 2019 г.