I Love Bulgaria

Новини

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ

На 2 април 1821 г. в град Котел е роден Георги Сава Раковски, чието рождено име е Съби Стойков Попович. Баща му Стойко Попович е заможен търговец, а майка му Руска е сестра на известния капитан Георги Мамарчев. В периода 1828 – 1836 г. малкият Съби учи в Котел, а след това в Карлово, където негов учител е видният елинист и педагог Райно Попович от Жеравна. През 1837 г. заминава заедно с баща си за Цариград и продължава образованието си в прочутата гръцка школа в Куручешме, благодарение на котленеца Стефан Богориди. Там Георги Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. Под влияние на проповедите срещу гръцкото духовенство на Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост. Той е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България. През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Създава и ръководи Първата българска легия в Белград през 1862 г. През 1867 г. организира и Втора българска легия в Букурещ. Написва „Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято“, в който са записвани организационният принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. Участници в четите и негови последователи са Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Иван Кулин, Христо Македонски и др. Раковски развива широка публицистична дейност като на страниците на издаваните от него вестници пропагандира идеите си за политическо освобождение на България. Издава в. „Дунавски лебед“, в. „Будущност“, в. „Бранител“, сп. „Българска старина“. Едни от най-известните му произведения са „Горски пътник“, „Неповинен българин“, „Показалец“, "Няколко речи о Асеню първому , великому царю бьлгарскому и сину му Асеню второму" и др. Георги С. Раковски е една от най-ярките личности в нашата история – революционер, публицист, фолклорист, полиглот, водач на църковната борба, етнограф, историк, учител и книжовен деец. Днес, на 200 годишнината от неговото рождение, нека да склоним глава и да му отдадем заслужена почит!

Научна конференция "Местни общности, културни наследства и музеи" - програма

На 25 и 26 февруари 2021 г. Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" ще участва в Международна научна конференция "Местни общности, културни наследства и музеи", която ще се проведе онлайн със следната програма (вижте приложения файл към новината). Идеята за това събитие е резултат от проучванията на изследователски екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, Нов български университет, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Сливен, който реализира проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие”, финансиран от Фонд „Научни изследвания”. Конференцията насочва вниманието към няколко важни аспекти в проучването, изследването и интерпретацията на отношенията между общностите, културните наследства и музеитe като посредници в социалното общуване и развитие. Теми за дискусия: Местни културни ресурси: ценностно преосмисляне и трансформации в културни наследства - „откриването“ на културни ресурси, забравени места, лица, исторически личности, културни практики, знания и умения и тяхното преоткриване и вписване по нов начин в образите на местното; - начините и практиките, чрез които сътворяваме, преживяваме и ценностно преосмисляме миналото, предавано по наследство между поколенията; - съдействието, включването на групи, сдружения и създаването на мрежи в процесите по преоткриване на културни ресурси, на тяхното споделяне и публично припознаване като ценност за местните общности и музеи. Живите наследства в музейните практики и политики: познание, емоция, съпреживяване и споделяне: - как представяме „неуловимото“ като „трайно“ във времето – живите наследства в словесни, визуални и музикални образи; - как улавяме преживяването във времето и го превръщаме в разиграване, в събитие, в анимация по исторически разказ, в съпреживяване на празник; - как изграждаме партньорства, дефинираме заинтересовани страни, намираме публики, създаваме мрежи за работа. Местни наследства – образи, ценности, продукти, послания: - промяна на образи на места, на региони и на общности – нови продукти и послания; - създаване на нови послания към нови публики, откриване на заинтересовани страни, приобщаване на нови партньори, споделяне на общи ценности; - процеси и дейности по преосмисляне на символни, икономически и социални аспекти на наследствата. Работни езици са български и английски.

148 години от обесването на Васил Левски

6/18 февруари 1873 г. В покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски. Една от най–бележитите и обични български личности - родолюбец, революционер, политик и идеолог, загива в името на свободата. Предаден и заловен на 27 декември от турските власти, до последно заптиетата не са знаели кого са арестували. Едва когато е отведен в Търново, той е разпознат и изпратен да се яви пред софийския съд. Процесът срещу Левски остава скрит - за него не пише нито турската, нито световната преса. Дори изправен пред бесилото, в последните думи на Левски отново личи неговата самоотверженост и отдаденост на националноосвободителната кауза: „Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“ Вестта за смъртта на Апостола зловещо отеква в сърцата на хората. Един от най–всеотдайните организатори и водачи на националноосвободителното ни движение през XIX век е загинал. Неговата непоколебимост и готовност за саможертва са неоспорими. Сам Левски пише: „… Аз съм обещал отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най–просто нещо. Какво искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно, такова нали ми е предначертанието ни днес за него – не да видя себе си на голям чин, но да умра братко. Това трябва на всеки работник български да даваме таквоз предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най–бляскаво като едничка държава в цяла Европа.“

РИМ - Сливен с грамота за участие в конкурса „Училището в музея, музеят в училището“

Днес Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" получи сертификат за участие във второто издание на конкурса „Училището в музея, музеят в училището“, организиран от Комисията по образованието и науката към Народното събрание. Наградата за образователна дейност се връчва ежегодно на културни институции, които съвместно с училища и детски градини реализират общи инициативи. Номинацията на музея бе предложена от ППМГ "Добри Чинтулов" и РУО - Сливен, с които нашата организация успешно си партнира през годините.

143 години от Освобождението на град Сливен

През 2021 г. се навършват 143 г. от Освобождението на град Сливен, което се състои на 17 януари (4 януари – стар стил) 1878 г. На този ден, в Сливен навлиза втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов. На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На 6 януари пристига и Жельо войвода. На 8 януари в града влизат и основните части на руските войски. В югозападната част на кв. Клуцохор – местността „Харманите” ( днес площад „17 януари”) , населението ги посреща и приветства. Идва дълго чаканото и изстрадано Освобождение. Местоположението на Сливен определя ролята му по време на Руско-турската война (1877-1878). Той е важен военен и снабдителен пункт, както за турците, така и за руснаците. Превземането му ще прекъсне съобщенията между Одрин – Казанлък – Шипка. Ето в какво състояние се намира градът преди навлизането на руските части: „Градът Сливен представлява ужасно зрелище. Повече от 5 000 жени и деца, дошли от околните разорени български села, се скитат из улиците голи и боси, просят милостиня и мрат от глад и студ. Затворите са пълни с невинни българи и всеки ден бесят от тях по половин дузина. Откакто Сюлейман паша мина през Сливен, към края на септември, не по-малко от хиляда души затворници са били обесени всред бял ден. В самия ден на заминаването му по негова заповед се обесиха двадесет и пет души наведнъж, наредени в улиците, през които щяха да минат войските му.“ (вестник „Daily News“) Между затворените са най – видните търговци на града и най – почтените граждани. Арестувани и откарани в Цариград са 24 сливенски първенци. От месец юли до месец декември в Сливен са обесени 268 души. Сливенското население търси закрила и помощ от духовния си глава отец Серафим. Той се явява пред Садък бей и го моли да спре издевателствата и убийствата. Беят приема и дава своята дума, но още същия ден я нарушава и 10 българи са обесени. С настъпването на руските войски, турците предусещат, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Сливенската библиотека, Аба пазар, големият муниционен склад (джебхане), Клуцохорското училище и над 100 къщи. Те задигат телеграфния апарат, но не успяват да унищожат Държавната фабрика и да разсипят изцяло града. Жителите на града бягат и търсят спасение в Балкана. В безизходица и подложени на гонения са българи и турци. „Заселищата от Карлово до Сливен, са опустошени. Южнобългарското население е напуснало окървавените си огнища и бягало към Балкана, за да избегне сечта.” Сливен не чака своето освобождение даром. Много е дава градът ни, за да помогне за успешния край на войната. Над 168 души обличат униформата на Българското опълчение и воюват за свободата. Около 70 души, които участват, са родом от Сливен. Някои от тях са: Антон Петров, Георги Попов, Григорий Панов, Димитър Иванов, Димитър Т. Сяров, Добри Антонов, Захари Добрев, Иван Николов Комитов (Мишката), Иван Николов Шишманов, Симеон Минчев Салабашев, Антон Димитров, Желязко Събев, Коста П. Икономов, Стефан Христов, Атанас поп Иванов, Добри Г. Пехливанов, Никола Гарджев, Васил Иванов, Константин Георгиев, Николай Воденичаров, Панайот Д. Панов, Георги Маринов Сливенски и др. Имената на част от опълченците все още се издирват. Няма как да не отбележим приноса на отец Амфилохий от Сливен, който произлиза от свещеническо семейство. Той е осветил в Плоещ Самарското знаме, което е подарено на Българското опълчение. Избран е за свещеник на I опълченска бригада под командването на полк. Ф. М. де Прерадович. Симеон Табаков пише за него така: „С кръст в ръка и сабя през рамо той, като втори Петър Амиенски, е придружавал опълчението от момента на сформирането му в Румъния до окончателното завършване на неговия триумфален ход отсам Балкана.“ Град Сливен дава своя принос за победния изход от Руско – турската война 1877 – 1878 г. и дочаква своето освобождение на 4/17 януари 1878 г. В тържественото посрещане на руските войски се включа цялото население на града, а приветствена реч произнася лично поетът Добри Чинтулов: „Ваше превъзходителство!“ Накрая господ бог чу молбите на своите роби. Надеждата и очакванията на българския народ се осъществяват! Няма вече нечувани и раздиращи свирепства, няма най – ужасен гнет, няма никакъв страх, ние сме вече хора свободни и виждаме пред себе си свободолюбието и победоносно войнство нашите еднокръвни братя – руси. Населението на нашия град почти половин век очаква радостен и тържествен за него ден: още са живи старците, от паметта на които не се е заличил обетът, даден им през 1829 г. от предводителя на руските армии – Дибич Задбалкански, обет че православна Русия след освобождението на Молдова и Сърбия в бъдеще ще смята за свой свещен дълг и освобождението на останалите християнски народи на Балканския полуостров. … Елате, елате дългоочаквани и скъпии гости, пристъпете със смели стъпки към нашия град. Неговото население измъчено от тежките страдания със сълзи на очи Ви очаква с разтворени обятия. Утешете го със своето присъствие. Излекувайте неговите пресни и димящи още рани с целителния балсам на разумната свобода и правосъдие, за да възкръсне от дълбокото униние пълна сърдечна радост. Да живее великоруския император Александър II. Да живее негово императорско височество Николай Николаевич! Да живеят всички храбри пълководци и цялото хористолюбиво и победоносно войнство!“ Литература: Александров, А., Башева, Ц., Лечев, О., Освобождението и временното руско управление в Сливенския край, Сливен, 1978. Дечев, В., Освобождението на Сливенския край, Сливен, 1987. Мария Кирова, Росица Георгиева, Юбилеен вестник: Българското опълчение. Участници от Сливенска област в Руско-турската война 1877-1878 г. РИМ – Сливен. 2017 Табаков, С., Опит за история на град Сливен II том, София, 2002. Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV-XIX век“, РИМ - Сливен

Излезе от печат календарът на Община Сливен за 2021 г.

Календарът за 2021 г. на Община Сливен е вече факт. За неговата реализация съдействие оказа Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен. Използваните облекла и накити се съхраняват във фонда на музея, като те са характерни за Сливен в края на XIX и началото на XX век. Заснeмането се осъществи в къща-музей „Сливенски бит“ и Първата държавна текстилна фабрика от фотографа Костас Анастасиу в рамките на два месеца, а консултанти по проекта бяха колегите Добринка Славова - уредник отдел „Етнография” и Мария Николова – уредник отдел „Фондове”.

Зареди още

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник * Важно! За неделните посещения е необходима предварителна заявка на 0889 968 775 (гл. екскурзовод).

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net