I Love Bulgaria

Новини

ПЪТЯТ КЪМ НЕЗАВИСИМОСТТА

През 1908 година в България на власт идва демократическата партия с министър председател Александър Малинов. Кабинета ще остави в историята имената си, като довежда до край една идея, датираща още от Възраждането, а именно - независима България. Обстановката в Европа и на Балканите е неспокойна. В Турция на 11 юли 1908 година избухва младотурската революция, която обявява въвеждане на конституционно управление. С оглед на случилото се в Турция, България разбира че е необходимо бързо да се намери решение за обявяване на независимостта, като част от националния въпрос. Българският дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов се обръща към министъра на външните работи с искане да се действа в тази насока. Нужно е да се направят консултации сред Великите сили, тъй като това би било нарушаване на Берлинския договор. Българската дипломация не губи време и започва да прави проучване какви са нагласите. Отношенията между Княжеството и Турция се влошават, след като на 30 август в турската столица се устройва гала-вечеря по случай рождения ден на султана, на която българския дипломатически представител Иван Ст. Гешов не е поканен. Тази грешка не е случайна, напротив – така се подчертава васалното положение. България смята, че може да използва това действие в своя полза и отзовава Гешов. Няколко дни по-късно на 5 срещу 6 септември избухва стачка в компанията на Източните железници. За да се предотвратят загуби, Дирекцията на източните железници се обръща към Дирекцията на българските държавни железници. Исканията на стачниците са приети, но българското правителство отказва да върне ЖП линията. Въпросът с разрешаването на проблема с железниците се оказва ключов за обявяване на българската независимост. В създалата се обстановка, в българското правителство назрява мисълта независимостта да бъде обявена в най- кратки срокове. Управляващите отчитат, че върху страната може да бъде оказан натиск, който да попречи към преминаване на действие. Затова на 16 септември 1908 година Министерски съвет взема решение да обяви независимостта на България на 21 септември. Княз Фердинанд се намира извън страната, затова му е телеграфирано незабавно да се върне. На 22 септември 1908 година във Велико Търново в църквата „Св. 40 мъченици” и след това на хълма Царевец, със специален манифест написан от Александър Малинов, княз Фердинанд обявява България за независимо царство. Новината е посрещната радостно, в много градове са организирани тържествени митинги и шествия, а българите в Македония и Одринска Тракия се поздравяват с „Честито царство”. Правителството на Александър Малинов се справя с трудната задача за признанието на този акт. В продължение на няколко месеца и преговори, в късния следобед на 6 април 1909 година между Ляпчев и Рифат паша е подписан българо-турски протокол, който урежда въпроса с независимостта. Независимостта на България е естествено продължение на акта на Съединението. Тя става суверенна държава, равностоен партньор на международната сцена. Автор: Дияна Ранкова –гл.уредник Отдел „Нова и най- нова история” Приложената снимка е на картичка от основен фонд на нова история - СлИМ 7171 н.и.

Започна новият археологически сезон на крепостта "Туида"

Днес стартира археологически сезон 2021 на късноантична и средновековна крепост "Туида" в гр. Сливен. Тази година проучванията на северозападния сектор на крепостта продължават, като основните задачи пред екипа, ръководен от д-р Николай Сираков - директор на Регионален исторически музей - Сливен, са свързани с цялостното разкриване на масивна антична сграда, извършването на укрепителни дейностти и теренна консервация. Финансирането на археологическите проучвания е осигурено от Министерството на културата.

Д-р Георги Ковачев удостоен с престижна награда

Отличието „Д-р Иван Селимински“ за 2021 г. бе присъдено на д-р Георги Ковачев, който започва своята професионална кариера в Регионален исторически музей – Сливен. През годините той се утвърждава като специалист в сферата на археологията и антропологията, чиито научни интереси са тясно свързани с историческите и културоведски проучвания в нашия край. Неговите задълбочени познания в областта на късноантичната и средновековна история и археология са изключително внушителни. Доказателство за това са както многобройните му публикации в престижни научни издания, така и неговите монографии, сред които „Божествата на Туида“ (2000), „Античният Сливен (ІІ–ІV в.)“ (2001), „Българските земи между Източна Стара планина и Странджа през ХІІ–ХІV в.“ (2001), „Средновековна хералдика“ (2005), „Теоретична археология. Справочник“ (2007) и др. Д-р Георги Ковачев има безспорен принос в изследванията на гр. Сливен като духовен център през Средновековието. Участвал е в няколко екипа за теренни археологически проучвания на български средновековни манастири в нашия регион, а през 2010 г. публикува книгата „Манастирската общност Света гора Сливенска и районът ѝ през ХІІ-ХVІІ в.“ в съавторство с проф. Иван Русев. След като се установява в САЩ и към момента, той работи в Музея на гр. Чарлстън, а от 2015 г. преподава Антропология в Trident Technical College, Южна Каролина, САЩ. Въпреки дистанцията, д-р Георги Ковачев поддържа непрекъснат контакт с колегите си от България. През 2020 г. заедно с д-р Николай Сираков, директор на РИМ – Сливен, издават съвместната си двуезична книга „Конят и неговите митологични превъплъщения“, която цели да популяризира три изключително стойностни археологически предмета, съхранявани в музея, сред чуждестранната аудитория. На снимката: д-р Николай Сираков и д-р Георги Ковачев на представянето на книгата „Конят и неговите митологични превъплъщения“ през 2020 г.

Вход свободен по повод Деня на независимостта

По случай предстоящия национален празник два от обектите към Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" ще отворят врати за безплатно посещение. На 22 септември заповядайте да разгледате експозициите в къща-музей „Хаджи Димитър“ и къща-музей „Сливенски бит XIX-XX век“. Очакваме Ви!

136 години от Съединението

Датата на Съединението - 6 септември 1885 г., е една от най-паметните в нашата история. Благодарение на този акт и последвалата му защита българите постигат своето обединение и се противопоставят на Берлинския договор. „Часът на нашето съединение удари! Чуждото румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено. На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър I. (…) Граждани, Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. (…) Благоговейни духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело – Съединението. (…) Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!“ Из Възвание на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението На този ден, преди 136 години, Данаил Николаев и Чардафон Велики, начело на Източнорумелийската полиция и Голямоконарската чета, влизат в град Пловдив. Те обкръжават конака и принуждават главния управител Гаврил Кръстевич да се предаде. Слага се край на управлението на румелийската власт, която е заменена от Временното правителство, начело с д-р Георги Странски. В Сливен, Панайот Хитов получава телеграма от Захари Стоянов, че Съединението в Пловдив вече е обявено. Той заедно с Димитър Куртев, Манол Георгиев и други дейци влизат в префектурата и карат местната власт да се предаде. Камбанен звън известява жителите на града, които с радост приветстват случилото се. На 8 септември, предвожданата от Панайот Хитов, Волентирска кавалерия се отправя към Ямбол, за да брани южната ни граница. През месец октомври към тях се присъединява и Димитър Кутев със своята доброволческа дружина. Подобни чети и отряди се сформират из цялата страна, с единствената задача да защитят святото дело на Съединението в Сръбско-българската война, която започва на 2 ноември /14 ноември нов стил/ 1885 година. В Сливен, веднага след Берлинския конгрес, на 1 октомври 1878 г., се създава Благотворително дружество, ръководено от митрополит Серафим. В неговото настоятелство влизат д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински, Михаил Икономов, Панайот Хитов и други. Организира се гимнастическо стрелково дружество „Лев“, където доброволците се обучават как да използват оръжие. Негов пръв председател е сливенският учител Иван П. Славейков. На 16 май 1880 г. в дома на Хаджи Димитър Бояджиев в Сливен се състои събрание на представители от Княжество България и Източна Румелия за съдбата на Съединението, на което присъстват: Стефан Стамболов, Георги Живков, Димитър Кавалджиев, д-р Георги Странски, Константи Величков и други. През месец юли е организирано тържествено поклонение на връх Бузлуджа, по повод 17-годишнината от смъртта на Хаджи Димитър, на което присъстват майката и сестрата на войводата. Тук се обсъждат решаващите действия за осъществяване на Съединението. Представителите на сливенското опълченско дружество „Шипка“- Димитър Кутев, Манол Георгиев, Димитър Сяров участват в делегацията, изпратена от Захари Стоянов при княз Александър I Батенберг на 29 август 1885 г.. Нейната основна мисия е да поиска неговата подкрепата при бъдещи военни действия и я получава. Всички действия на дейците на Съединението в Сливен показват важното мястото на града като център на борбата за обединение на Княжество България и Източна Румелия. Неслучайно Константин Иречек в пътеписа си „Пътувания из България“ отбелязва: „Докато съществуваше Източна Румелия, Сливен беше втори град след Пловдив и спроти главния град с неговото триезично население стана важна опора на българското опозиционно движение, разбира се, съединистко; туй му спечели епитета „Румелийска Москва“.“ Убедителната победа на България в Сръбско-българската война, която приключва на 16 ноември (28 ноември н.с.) 1885 г. успешно защитава Съединението и води до издаване на Топханенския акт на 24 март (5 април) 1886 г., с който се признава обединението на Княжество България и Източна Румелия начело с български княз. Победата във „войната на капитаните срещу генералите“ дава увереност и надежда за постигане на висшата цел – обединение на всички разпокъсани български земи. Изготвил: Виктория Михнева Отдел „История на България XV- XIX век“ към РИМ - Сливен

Директорът на РИМ-Сливен изнесе доклад за каракачаните

На 20 август 2021 г. в Сливен се състоя Научна конференция по повод 30-годишнината от създаването на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България. Участие в нея взе и д-р Николай Сираков, директор на РИМ - Сливен, с доклад на тема "Опазване на каракачанските традиции и адаптирането им към съвременния начин на живот”. Каракачанската общност, която е най-консолидираната етническа група в България, успява да съхрани и до днес своята уникална култура. Обект на засилен изследователски интерес особено през последните години са всички онези елементи на нематериалното културно наследство като вярвания, обичаи, песни, практики в бита и трудовия процес, които са отличителни за този етнос.

Зареди още

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 18:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник * Важно! За неделните посещения е необходима предварителна заявка на 0889 968 775 (гл. екскурзовод).

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси за индивидуални посетители. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net