Празнично работно време на къща-музей "Хаджи Димитър"
В навечерието на Великден Ви информираме, че на 30 април и 1 май 2021 г. къща-музей "Хаджи Димитър" ще бъде отворена за посетители. Музейният комплекс, който обхваща родния дом на легендарния сливенски войвода, ханa на неговия баща заедно с прилежащите стопански постройки, е част от 100-те национални туристически обекта. Екипът на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" Ви пожелава светли Великденски празници!
145 години от Априлското въстание
На 20 април 1876 г. в дома на Тодор Каблешков в Копривщица се събират най-верните съзаклятници начело с Георги Тиханек и Георги Каменарчето. Каблешков дава нареждане да се ударят църковните камбани и с възгласи „Да живее България!“ въоръжени отряди превземат конака. Той изготвя писмо до Панагюрище, с което да извести апостолите на IV Пловдивски революционен окръг, че въстанието в Копривщица е започнало. „Кървавото писмо“ завършва с думите: „Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище..." На 20 април началото на въстанието е дадено от апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски и в Панагюрище. Група въстаници начело с апостолите и хилядника П. Бобеков нападат конака. На 22 април тържествено е осветено знамето ушито от учителката Райна Попгеоргиева. Вестта за започване на въстанието е изпратена и до останалите революционни окръзи: I Търновски, начело със Стефан Стамболов и помощници Христо Караминков – Бунито , Георги Измирлиев – Македончето; II Сливенски с главен апостол Иларион Драгостинов, заедно с Георги Обретенов и Стоил войвода; III Врачански – с главен апостол Стоян Заимов. Априлското въстание от 1876 г. е кърваво потушено, въстаническите чети разгромени, а населението в българските земи подложено на нечувани зверства и терор. То е израз на стремежите за политическа независимост на българите. Неговата съдба е предопределена, но значението и отзвука, който има в Европа, е крачката към така мечтаната свобода. Европейската дипломация е принудена да предприеме действия за разрешаване на Източния въпрос. Свикана е Цариградската конференция, на която да се реши съдбата на България. След нейния неуспех, войната между Русия и Османската империя (1877 – 1878) е неизбежна – тя довежда до политическото освобождение на българите. Поклон пред саможертвата на участниците в Априлското въстание – пример за поколенията!
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ
На 2 април 1821 г. в град Котел е роден Георги С. Раковски, чието рождено име е Съби Стойков Попович. Баща му Стойко Попович е заможен търговец, а майка му Руска е сестра на известния капитан Георги Мамарчев. В периода 1828 – 1836 г. малкият Съби учи в Котел, а след това в Карлово, където негов учител е видният елинист и педагог Райно Попович от Жеравна. През 1837 г. заминава заедно с баща си за Цариград и продължава образованието си в прочутата гръцка школа в Куручешме, благодарение на котленеца Стефан Богориди. Там Георги Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. Под влияние на проповедите срещу гръцкото духовенство на Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост. Той е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България. През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Създава и ръководи Първата българска легия в Белград през 1862 г. През 1867 г. организира и Втора българска легия в Букурещ. Написва „Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято“, в който са записвани организационният принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. Участници в четите и негови последователи са Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Иван Кулин, Христо Македонски и др. Раковски развива широка публицистична дейност като на страниците на издаваните от него вестници пропагандира идеите си за политическо освобождение на България. Издава в. „Дунавски лебед“, в. „Будущност“, в. „Бранител“, сп. „Българска старина“. Едни от най-известните му произведения са „Горски пътник“, „Неповинен българин“, „Показалец“, "Няколко речи о Асеню първому , великому царю бьлгарскому и сину му Асеню второму" и др. Георги С. Раковски е една от най-ярките личности в нашата история – революционер, публицист, фолклорист, полиглот, водач на църковната борба, етнограф, историк, учител и книжовен деец. Днес, на 200 годишнината от неговото рождение, нека да склоним глава и да му отдадем заслужена почит!
Научна конференция "Местни общности, културни наследства и музеи" - програма
На 25 и 26 февруари 2021 г. Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" ще участва в Международна научна конференция "Местни общности, културни наследства и музеи", която ще се проведе онлайн със следната програма (вижте приложения файл към новината). Идеята за това събитие е резултат от проучванията на изследователски екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, Нов български университет, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Сливен, който реализира проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие”, финансиран от Фонд „Научни изследвания”. Конференцията насочва вниманието към няколко важни аспекти в проучването, изследването и интерпретацията на отношенията между общностите, културните наследства и музеитe като посредници в социалното общуване и развитие. Теми за дискусия: Местни културни ресурси: ценностно преосмисляне и трансформации в културни наследства - „откриването“ на културни ресурси, забравени места, лица, исторически личности, културни практики, знания и умения и тяхното преоткриване и вписване по нов начин в образите на местното; - начините и практиките, чрез които сътворяваме, преживяваме и ценностно преосмисляме миналото, предавано по наследство между поколенията; - съдействието, включването на групи, сдружения и създаването на мрежи в процесите по преоткриване на културни ресурси, на тяхното споделяне и публично припознаване като ценност за местните общности и музеи. Живите наследства в музейните практики и политики: познание, емоция, съпреживяване и споделяне: - как представяме „неуловимото“ като „трайно“ във времето – живите наследства в словесни, визуални и музикални образи; - как улавяме преживяването във времето и го превръщаме в разиграване, в събитие, в анимация по исторически разказ, в съпреживяване на празник; - как изграждаме партньорства, дефинираме заинтересовани страни, намираме публики, създаваме мрежи за работа. Местни наследства – образи, ценности, продукти, послания: - промяна на образи на места, на региони и на общности – нови продукти и послания; - създаване на нови послания към нови публики, откриване на заинтересовани страни, приобщаване на нови партньори, споделяне на общи ценности; - процеси и дейности по преосмисляне на символни, икономически и социални аспекти на наследствата. Работни езици са български и английски.
148 години от обесването на Васил Левски
6/18 февруари 1873 г. В покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски. Една от най–бележитите и обични български личности - родолюбец, революционер, политик и идеолог, загива в името на свободата. Предаден и заловен на 27 декември от турските власти, до последно заптиетата не са знаели кого са арестували. Едва когато е отведен в Търново, той е разпознат и изпратен да се яви пред софийския съд. Процесът срещу Левски остава скрит - за него не пише нито турската, нито световната преса. Дори изправен пред бесилото, в последните думи на Левски отново личи неговата самоотверженост и отдаденост на националноосвободителната кауза: „Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“ Вестта за смъртта на Апостола зловещо отеква в сърцата на хората. Един от най–всеотдайните организатори и водачи на националноосвободителното ни движение през XIX век е загинал. Неговата непоколебимост и готовност за саможертва са неоспорими. Сам Левски пише: „… Аз съм обещал отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най–просто нещо. Какво искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно, такова нали ми е предначертанието ни днес за него – не да видя себе си на голям чин, но да умра братко. Това трябва на всеки работник български да даваме таквоз предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най–бляскаво като едничка държава в цяла Европа.“
РИМ - Сливен с грамота за участие в конкурса „Училището в музея, музеят в училището“
Днес Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" получи сертификат за участие във второто издание на конкурса „Училището в музея, музеят в училището“, организиран от Комисията по образованието и науката към Народното събрание. Наградата за образователна дейност се връчва ежегодно на културни институции, които съвместно с училища и детски градини реализират общи инициативи. Номинацията на музея бе предложена от ППМГ "Добри Чинтулов" и РУО - Сливен, с които нашата организация успешно си партнира през годините.