143 години от Освобождението на град Сливен
През 2021 г. се навършват 143 г. от Освобождението на град Сливен, което се състои на 17 януари (4 януари – стар стил) 1878 г. На този ден, в Сливен навлиза втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов. На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На 6 януари пристига и Жельо войвода. На 8 януари в града влизат и основните части на руските войски. В югозападната част на кв. Клуцохор – местността „Харманите” ( днес площад „17 януари”) , населението ги посреща и приветства. Идва дълго чаканото и изстрадано Освобождение. Местоположението на Сливен определя ролята му по време на Руско-турската война (1877-1878). Той е важен военен и снабдителен пункт, както за турците, така и за руснаците. Превземането му ще прекъсне съобщенията между Одрин – Казанлък – Шипка. Ето в какво състояние се намира градът преди навлизането на руските части: „Градът Сливен представлява ужасно зрелище. Повече от 5 000 жени и деца, дошли от околните разорени български села, се скитат из улиците голи и боси, просят милостиня и мрат от глад и студ. Затворите са пълни с невинни българи и всеки ден бесят от тях по половин дузина. Откакто Сюлейман паша мина през Сливен, към края на септември, не по-малко от хиляда души затворници са били обесени всред бял ден. В самия ден на заминаването му по негова заповед се обесиха двадесет и пет души наведнъж, наредени в улиците, през които щяха да минат войските му.“ (вестник „Daily News“) Между затворените са най – видните търговци на града и най – почтените граждани. Арестувани и откарани в Цариград са 24 сливенски първенци. От месец юли до месец декември в Сливен са обесени 268 души. Сливенското население търси закрила и помощ от духовния си глава отец Серафим. Той се явява пред Садък бей и го моли да спре издевателствата и убийствата. Беят приема и дава своята дума, но още същия ден я нарушава и 10 българи са обесени. С настъпването на руските войски, турците предусещат, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Сливенската библиотека, Аба пазар, големият муниционен склад (джебхане), Клуцохорското училище и над 100 къщи. Те задигат телеграфния апарат, но не успяват да унищожат Държавната фабрика и да разсипят изцяло града. Жителите на града бягат и търсят спасение в Балкана. В безизходица и подложени на гонения са българи и турци. „Заселищата от Карлово до Сливен, са опустошени. Южнобългарското население е напуснало окървавените си огнища и бягало към Балкана, за да избегне сечта.” Сливен не чака своето освобождение даром. Много е дава градът ни, за да помогне за успешния край на войната. Над 168 души обличат униформата на Българското опълчение и воюват за свободата. Около 70 души, които участват, са родом от Сливен. Някои от тях са: Антон Петров, Георги Попов, Григорий Панов, Димитър Иванов, Димитър Т. Сяров, Добри Антонов, Захари Добрев, Иван Николов Комитов (Мишката), Иван Николов Шишманов, Симеон Минчев Салабашев, Антон Димитров, Желязко Събев, Коста П. Икономов, Стефан Христов, Атанас поп Иванов, Добри Г. Пехливанов, Никола Гарджев, Васил Иванов, Константин Георгиев, Николай Воденичаров, Панайот Д. Панов, Георги Маринов Сливенски и др. Имената на част от опълченците все още се издирват. Няма как да не отбележим приноса на отец Амфилохий от Сливен, който произлиза от свещеническо семейство. Той е осветил в Плоещ Самарското знаме, което е подарено на Българското опълчение. Избран е за свещеник на I опълченска бригада под командването на полк. Ф. М. де Прерадович. Симеон Табаков пише за него така: „С кръст в ръка и сабя през рамо той, като втори Петър Амиенски, е придружавал опълчението от момента на сформирането му в Румъния до окончателното завършване на неговия триумфален ход отсам Балкана.“ Град Сливен дава своя принос за победния изход от Руско – турската война 1877 – 1878 г. и дочаква своето освобождение на 4/17 януари 1878 г. В тържественото посрещане на руските войски се включа цялото население на града, а приветствена реч произнася лично поетът Добри Чинтулов: „Ваше превъзходителство!“ Накрая господ бог чу молбите на своите роби. Надеждата и очакванията на българския народ се осъществяват! Няма вече нечувани и раздиращи свирепства, няма най – ужасен гнет, няма никакъв страх, ние сме вече хора свободни и виждаме пред себе си свободолюбието и победоносно войнство нашите еднокръвни братя – руси. Населението на нашия град почти половин век очаква радостен и тържествен за него ден: още са живи старците, от паметта на които не се е заличил обетът, даден им през 1829 г. от предводителя на руските армии – Дибич Задбалкански, обет че православна Русия след освобождението на Молдова и Сърбия в бъдеще ще смята за свой свещен дълг и освобождението на останалите християнски народи на Балканския полуостров. … Елате, елате дългоочаквани и скъпии гости, пристъпете със смели стъпки към нашия град. Неговото население измъчено от тежките страдания със сълзи на очи Ви очаква с разтворени обятия. Утешете го със своето присъствие. Излекувайте неговите пресни и димящи още рани с целителния балсам на разумната свобода и правосъдие, за да възкръсне от дълбокото униние пълна сърдечна радост. Да живее великоруския император Александър II. Да живее негово императорско височество Николай Николаевич! Да живеят всички храбри пълководци и цялото хористолюбиво и победоносно войнство!“ Литература: Александров, А., Башева, Ц., Лечев, О., Освобождението и временното руско управление в Сливенския край, Сливен, 1978. Дечев, В., Освобождението на Сливенския край, Сливен, 1987. Мария Кирова, Росица Георгиева, Юбилеен вестник: Българското опълчение. Участници от Сливенска област в Руско-турската война 1877-1878 г. РИМ – Сливен. 2017 Табаков, С., Опит за история на град Сливен II том, София, 2002. Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV-XIX век“, РИМ - Сливен
Излезе от печат календарът на Община Сливен за 2021 г.
Календарът за 2021 г. на Община Сливен е вече факт. За неговата реализация съдействие оказа Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен. Използваните облекла и накити се съхраняват във фонда на музея, като те са характерни за Сливен в края на XIX и началото на XX век. Заснeмането се осъществи в къща-музей „Сливенски бит“ и Първата държавна текстилна фабрика от фотографа Костас Анастасиу в рамките на два месеца, а консултанти по проекта бяха колегите Добринка Славова - уредник отдел „Етнография” и Мария Николова – уредник отдел „Фондове”.
Покана за Научна конференция "Местни общности, културни наследства и музеи"
На 25 и 26 февруари 2021 г. в НБУ, гр. София, ще се проведе Научна конференция с международно участие по проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие”. Идеята за това събитие е резултат от проучванията на изследователски екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, Нов български университет, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Сливен, който реализира проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие”, финансиран от Фонд „Научни изследвания”. Организаторите предвиждат присъствено провеждане на конференцията при стриктно спазване на противоепидемичните мерки, но не изключват и онлайн участие или изцяло онлайн провеждане.
Виртуален урок по родолюбие с участието на РИМ - Сливен
На 1 ноември РИМ – Сливен ще участва в открит мултимедиен урок, посветен на Деня на народните будители и в частност на Добри Чинтулов. Вдъхновени от идеята на две български училища зад граница да възпитават българчетата извън пределите на страната ни в родолюбие, ние ще ги посрещнем в родния дом на сливенския възрожденец. Независимо от дистанцията, чрез директна онлайн връзка ще приветстваме децата от Чикаго и Атланта, ще поговорим с тях за живота и делото на Добри Чинтулов, докоснал сърцата на поколения българи с патриотичния устрем на словото си. Виртуалният урок е първият, в който музеят ни се включва, и е само началото на поредица от такива, с които целим да приобщим все повече деца към родната история, памет и култура!
РИМ - Сливен отличен с грамота от МК
В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, Министерството на културата обяви първите носители на Националната награда „Музейна образователна дейност”. Щастливи сме да споделим с Вас, че РИМ – Сливен е отличен с грамота в категорията „Културен институт – регионален музей“ за усилията ни да включим повече деца и ученици към образователните ни инициативи! През последните няколко години екипът на РИМ – Сливен успя да изгради и поддържа трайни взаимоотношения с училищата на територията на сливенски регион. Богатата експозиция от артефакти, с които разполагаме, ни позволи да разгърнем дейността си - основно насочена към приобщаване на най-малките представители на нашето общество към местната история, традиции и култура. Всеки от петте ни обекта – археологическият музей, Първата държавна текстилна фабрика на Балканите, къща-музей „Хаджи Димитър“, къща-музей „Добри Чинтулов“ и етнографски комплекс „Сливенски бит“, осигурява не само пространство за разнообразни занимания с образователен, възпитателен и развлекатен характер, но и място за учудване и вдъхновение от общото ни минало!
Хаджи Димитър и Стефан Караджа – 180 години от рождението им
През 2020 г. се навършват 180 години от рождението на бележитите войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Героичният им подвиг от 1868 г. оставя траен отпечатък в нашата история, като допринася за повдигането на българския въпрос пред европейската общественост и вдъхва смелост в осъществяването на святото дело сред поробения ни към онзи момент народ. Във връзка с кръглата годишнина от рождението на двамата войводи в Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен ще бъде изложена оригинална сабя-револвер, такава каквато Хаджи Димитър и Стефан Караджа са притежавали. Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в гр. Сливен, а Стефан Караджа – един ден по-късно в с. Ичме (днес с. Стефан Караджово, Ямболско). И двамата са се отличавали с непокорен дух, прямота, решителност и себеотрицание. Съдбата им се преплита през 1864 г., когато бъдещите войводи емигрират във Влашко и стават съпричастни на революционните идеи на Георги С. Раковски. Изцяло отдадени на националноосвободителната кауза, те приемат въоръженото въстание като единствена алтернатива. През 1868 г. Хаджи Димитър и Стефан Караджа организират чета в Румъния, която да премине отвъд Дунав и да навлезе в поробените български земи. Целта на революционния отряд е била да се насочи вниманието на чуждестранните дипломати към разрешаването на българския въпрос. По пътя си към Сливенския Балкан и по-конкретно до местността „Агликина поляна“ (известно хайдушко средище по онова време), четата води няколко кървави сражения и бива разгромена. Героичната саможертва на четниците обаче изиграва особено важна роля - все по-отчетливо се налага разбирането, че са необходими организирани и повсеместни действия на повече българи в името на най-висшата ценност – свободата на България.