I Love Bulgaria

Новини

156 години от гибелта на войводата Хаджи Димитър

Отбелязваме 156 г. от гибелта на славния сливенски войвода и революционер Хаджи Димитър. Съдбата на Димитър Николов Асенов е предопределена – той произхожда от семейство, традиционно свързано с хайдутството в Сливенския край. Двамата му чичовци, Стоян и Добри, както и вуйчо му – Желязко Палабуюка, са войводи на хайдушки дружини. Борбен и с непримирим дух расте младият Димитър. Често влиза в пререкания с турци и чорбаджии. Известни са случките с чорбаджи Йоргаки, Осман ага, убийството на гръцкия лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“. През 1861 г. Хаджи Димитър напуска Сливен и става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а за знаменосец – самият Хаджи Димитър. Тази чета обикаля из Сливенския балкан, а през 1863 г. потеглят за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да събере чета. В Букурещ той се среща с идеолога на четническата тактика Георги Раковски, с който остава свързан до края на живота си. През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира три последователни чети, с които преминава през Дунав в българските земи. През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три отделни чети. С материалната подкрепа на българската емиграция в румънските градове, през зимата на 1868 г. започва подготовка на две чети, които да преминат в българските земи и да вдигнат народа на въстание. За техни водачи са избрани опитните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Впоследствие двете чети обединяват силите си в една обща чета. В нея се записват близо 130 млади български момчета, на възраст между 19 и 42 г. Участници от Сливен в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са неговият брат Тодор и още четирима души – Георги Кавлаков, Стефан Господинов Топтанджиев (Хитрия), Петър Тодоров и Александър Василев Читаклиев (родом от Плоещ, но в семейство на сливенски преселници). На 6 срещу 7 юли 1868 г. четата, предвождана от двамата войводи, преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение. Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви. В четвъртото сражение по пътя на четата, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г., много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва на 30 юли 1868 г. На 17 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка. На 18 юли срещу оцелелите около 30 четници се изправят 700 души редовна турска армия и башибозуци. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите: „Братя, да умрем като българи!“. Смелият войвода Хаджи Димитър загива само на 28 години. Подвигът на младите четници остава незаличима следа в нашата история и очертава пътя за национално освобождение и независимост. Христо Ботев написва баладата „Хаджи Димитър“, посветена на непрежалимия сливенски войвода: Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по-силно тече! …………. Поклон!

Регионален исторически музей - Сливен с одобрен проект зa археологически проучвания

Регионален исторически музей - Сливен за поредна година успя да спечели проект в група II от Програмата за финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация на Министерството на културата на Република България. Проектът е насочен към недеструктивно археологическо проучване - издирване на археологически обекти, което тази година ще се проведе в землището на с. Гергевец, община Сливен. Целта на проучването е регистрирането на неизвестни недвижими паметници на културата, отбелязването им в автоматизираната информационна система Археологическа карта на България, запознаване на местните хора с миналото на родните им места, с цел популяризиране и опазване на културното наследство. В теренните издирвания ще участват учени и студенти от Нов български университет, както и доброволци от чужбина. Вторият проект, с който РИМ-Сливен кандидатства за държавно финансиране по програмата, е за продължаване на археологическите разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Туида“. Проектът е класиран в списъка на изчакващите допълнително финансиране. Резултатите от тазгодишната сесия по Програмата за финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация са огромен успех за РИМ-Сливен поради ежегодното намаляване на средствата и увеличаващата се конкуренция. Поздравления за екипа, изготвил и изпълняващ проектите!

Къща музей "Сливенски бит" е отворена за посетители

Скъпи приятели, Еньовден е! От днес, 24 юни 2024 г., къща музей „Сливенски бит“ отваря широко врати за своите посетители. Музеят бе затворен за дълъг период от време, поради извършване на ремонтни дейности по изпълнението на „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческата инфраструктура на Община Сливен“ в партньорство с Регионален исторически музей - Сливен. Извършени бяха консервация и реставрирация на сградите, както и бяха обновени експозиционните пространства - с ново художествено осветление и озвучителна система. Всички планирани дейности бяха съгласувани с Министерството на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство. Благодарим на Община Сливен за положените усилия за популяризирането на културно-историческото наследство на града ни. Сигурни сме, че заедно ще успеем да превърнем Сливен в разпознаваема туристическа дестинация на картата на България! Очакваме Ви всеки ден със следното работно време: Понеделник: 08:00 - 12:00 ч.; 13.00 - 17.00 ч. Вторник - Неделя: 09:00 - 12.00 ч.; 13:00 - 18:00 ч.

Екип от РИМ-Сливен на поклонение в памет на Димитър Стефанов - Казака, втори знаменосец на Ботевата чета

На 08.06.2024 г., представители от Регионален исторически музей – Сливен за поредна година отдадоха почит към паметта на Димитър Стефанов – Казака, вторият знаменосец на Ботевата чета, загинал край Кремиковския манастир преди 148 г. През 2024 г. се навършват и 170 г. от рождението на този смел четник, който е роден в Сливен и умира само на 22 г. На поклонението бе отслужена панихида от отец Серафим, деца от детската градина в Кремиковци, изнесоха рецитал със стихове и песни, посветени на героите, загинали за свободата ни, а Виктория Михнева, уредник от РИМ-Сливен, разказа за живота на Димитър Стефанов на всички присъстващи. Събирането всяка година на толкова много хора и малки деца на лобното му място доказва, че неговата саможертвата не е напразна. Всеки, посветил живота си за свободата ни, заслужава да се помни името му и да се почита паметта му. Поклон пред подвига на Димитър Стефанов – Казака!

Творческа работилница "Мозайката" се проведе в РИМ - Сливен в Деня на детето

Във връзка с 1 юни – Денят на детето в творческата работилница, организирана от РИМ „Д-р С. Табаков“– Сливен и посветена на мозайката, взеха участие над 80 деца. Участниците в работилницата се запознаха с мозайката като културно наследство, търсиха и откриваха разкритите от археолозите антични мозайки, съхранени и изложени в залите на музея, а след това всяко дете имаше възможността да се докосне до това изкуство като направи свое декоративно пано от мозайка. Темата предизвика широк интерес както на малките ни участници, така и на техните близки. Благодарим на любопитните ни участници, които се постараха наистина много и се справиха чудесно!

Почетна грамота за Регионален исторически музей - Сливен

В навечерието на 24 май, деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност, Регионалният исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ бе удостоен с почетна грамота на Община Сливен за принос в развитието на културата и обществения живот в града. На ежегодната церемония за връчване на наградата „Аргира Жечкова“, директорът на музея доц. д-р Николай Сираков прие отличието от кмета Стефан Радев. Благодарим за високата оценка към работата на всички колеги в нашата институция, които имат отговорната мисия да съхраняват, да изучават и да представят културно-историческото ни наследство.

Покана за творческа работилница

Скъпи деца, имаме удоволствието да Ви поканим на творческа работилница „Мозайката“ – подарък за всички Вас! Тя ще се проведе на 1 юни 2024 г. От 10.00 до 12.00 ч. и от 14.00 до 16.00 ч. В сградата на Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“. За предварително записване тел.: 0899 719530 – Миглена Маринова /музеен педагог/ През целия ден ще Ви очакваме в залите на музея, където децата могат да се забавляват и да творят, а техните родители – да се насладят на впечатляващата ни експозиция! Вход свободен за всички деца! Заповядайте заедно да отпразнуваме 1 юни - Международен ден на детето!

Програма за "Ваканция в музея"

За поредна година Регионален исторически музей - Сливен организира "Ваканция в музея", насочена към деца от 6 до 12 години. Участниците ще бъдат разпределени в три групи: 1 група стартира от 03.06.24 до 14.06.2024 г. 2 група стартира от 17.06.24 до 28.06.2024 г. 3 група стартира на 02.09.24 до 13.09.2024 г. Продължителност на всяка група: 10 работни дни. Цена: 60 лв. за избрания период. За записване и контакти тел.: 0899719530; 044/622496 - Миглена Маринова /музеен педагог/ Очакваме Ви!

Приключи Европейската нощ на музеите за 2024 г.

За двадесета поредна година се проведе Европейската нощ на музеите. Стотици посетители разгледаха експозициите в Регионалния исторически музей и къща музей „Хаджи Димитър“. Несъмнено, празничната програма, с която се постарахме да зарадваме своите гости, достави удоволствие на всички присъстващи. Приветствени думи поднесоха директорът на нашата институция доц. д-р Николай Сираков и г-н Стефан Радев, кмет на Община Сливен. Специални гости на събитието бяха зам.-кметът г-жа Пепа Чиликова и депутатът г-жа Мария Белова. В тази необикновена нощ, изпълнена с много емоции, изследване и възхищение, всеки успя да се докосне до артефактите, носещи послания от миналото. Благодарим на всички Вас, че бяхте наши гости и се надяваме и следващата година да се потопим в света на историята, изкуството и културата заедно!

Официално откриване на къща музей „Хаджи Димитър“

През изминалата седмица се състоя официалното откриване на къща музей „Хаджи Димитър“, което съвпадна и с отбелязването на 184-годишнината от рождението на легендарния войводата. Музейният комплекс беше затворен за близо една година, във връзка с ремонтни дейности по „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческата инфраструктура на Община Сливен“. Събитието се състоя в двора на родната къща на войводата и въпреки дъждовното време, то премина при завиден интерес от страна на присъстващите. Специални гости бяха Стефан Радев – кмет на Община Сливен, заместник-кметовете Пепа Чиликова и Стоян Марков, Амелия Гешева – заместник-министър на културата, Асим Адемов – евродепутат. Депутатите Десислава Танева, Мария Белова, Деян Дечев, областният управител Чавдар Божурски, председателят на Общинския съвет – Димитър Митев и общински съветници. Уважиха ни директори на различни институции в града, много колеги, приятели и жители на Сливен. Празничната програма започна с изпълнение на песни, посветени на Хаджи Димитър от Ансабъл за народни песни и танци – Сливен, продължи с рецитал на ученици от НУ „Васил Левски“ и завърши с приветствените думи на г-н Радев, доц. д-р Николай Сираков /директор на РИМ-Сливен/ и г-жа Гешева. Почетен караул дадоха ученици от ППМГ „Добри Чинтулов“. Вярваме, че след тържественото откриване на къща музей „Хаджи Димитър“, обновеният музеен обект ще привлича все повече нови публики и туристи. А музейните специалисти и екскурзоводи ще продължават да популяризират културно-историческото наследство на град Сливен пред нашите посетители.

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ 2024 Г.

На 18 май 2024 г. /събота/ град Сливен се присъединява към Европейската нощ на музеите. Постоянните експозиции на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" и на Къща музей "Хаджи Димитър" ще бъдат със свободен достъп от 9.00 до 23.30 часа. Нека да превърнем тази нощ в празник на културата и вълнуващо преживяване на историята! Заповядайте да се насладите на нашата празнична програма пред сградата на Регионалния музей в центъра на града с начален час 18.00! Програма: 18.00 ч. – Официално откриване 18.15 ч. – Старт на играта „Открий, снимай и сподели“ 18.30 ч. – Начало на празничната програма Изпълнение на група „Монолог“ – джуниър от Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, с ръководител Виолина Попова Изпълнение на деца от клуб за поп и рок изпълнители „Ритъм“ при ДНА-Сливен, с ръководител Елена Пеева Изпълнение на група „Монолог“ от Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, с ръководител Виолина Попова 19.30 ч. – Изпълнение на детски танцов състав „Яворче“ от Средно училище „Пейо Крачолов Яворов“, с ръководител Таня Русев 21.00 ч. – Теглене на томбола с награди от играта „Открий, снимай и сподели“

184 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

Днес отдаваме почит пред паметта и подвига на славния войвода Хаджи Димитър. На този ден, преди 184 години, започва жизненият път на един от най-смелите синове на България. На 10 май 1840 г. в сливенския квартал „Клуцохор“ се ражда Димитър Николов Асенов. Той е петият син на Никола и Маринка Асенови. Семейството е многолюдно, състои се от общо десет деца – седем братя и три сестри. Неговият баща е известен майстор и търговец на кебета и е сред заможните хора в града, благодарение на което през 1842 г. семейството отива на поклонение на Божи гроб. Титлата „хаджия“ получава и малкият Димитър, която става неизменна част от неговото име. Буен и неспокоен расте Димитър. Често влиза в пререкания по време на игрите си срещу турчетата и още от малък проявява непримирим дух и борбеност. Негов пръв учител в местното училище през 1845 г. е Димитър Кишиша, където Хаджията показва своята любознателност. През 1850 г. 10-годишният Хаджи Димитър започва да помага с работата в бащиния си хан и прекъсва своето обучение. Продължават пререканията на младия Димитър с местните чорбаджии и турци. Закърмен с песни за славни хайдути и наследил буйния нрав на своите чичовци Стоян и Добри, и на вуйчо си Желязко Палабоюка, той не може да търпи техните несправедливост и жестокост. Известни са случките с чорбаджи Йоргаки, Осман ага, убийството на гръцкият лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“ през 1859 г. След всички тези събития Хаджи Димитър не може повече да остане в Сливен, напуска града и през 1861 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а знаменосец по-късно става и самият Хаджи Димитър. Тази чета шета из Сливенския балкан, а през 1863 г. потеглят за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да събере чета. В Букурещ той се среща с идеолога на четническата тактика Георги Раковски, с който остава свързан до края на живота си. През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира три последователни чети, с които преминава през Дунав в българските земи. През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три отделни чети. В този период, 60-те години на XIX век, хайдушкото движение преминава към организирано общонационално движение с политически цели и идеология. „Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“ С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза. На 6 срещу 7 юли 1868 година чета предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение. Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви. Първият сблъсък с турските части е на 7 юли е при село Караисен, където са убити трима четници. Второто сражение на 8 юли е в Дядопановата кория (Карапановата кория). Третото сражение е на 9 юли в местността Дълги дол край село Вишовград. В четвъртото сражение по пътя на четата, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г. много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва на 30 юли 1868 г. На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка на четата. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи“. Смелите войводи – Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават завинаги на 28 години. За техния подвиг Христо Ботев пише: „Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането.“ (в. „Дума на българските емигранти“, 1871 г.) Поклон пред делото на тези смели мъже, загинали за Освобождението на България!

Архив новини

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

Понеделник: 08.00-12.00 ч. 13.00-17.00 ч. Вторник-Събота: 09.00-12.00 ч. 13.00-18.00 ч.
Почивни дни
Неделя - почивен ден /Работим по предварителна заявка/
ВРЕМЕННО ЗАТВОРЕНИ
Къща музей “Добри Чинтулов” Първата държавна текстилна фабрика на Балканите

Входни такси

Входни билети
  • ученици, студенти и пенсионери - 4.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 3.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 4.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, студенти и пенсионери - 6.00 лв.
  • възрастни - 8.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 5.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 7.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, студенти и пенсионери - 10.00 лв.
  • възрастни - 13.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 7.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 10.00 лв

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 10.00 лв.
  • за два и повече обекта - 15.00 лв.
  • за три и повече музейни обекта - 20.00 лв.
Екскурзоводско обслужване
  • кратка беседа - 10.00 лв.
  • пълна беседа - 15.00 лв.
  • пълна беседа за повече от един музеен обект - 10.00 лв.
  • частни и публични събития в музейните обекти - 150.00 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси за индивидуални посетители. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net