I Love Bulgaria

Новини

Актуализиране на работното време за посетители през зимния период

От утре, 1 октомври 2022 г., обектите към Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен ще работят при следния график, съобразен със зимния период (от началото на октомври до края на месец март 2023 г.). Между 9:00 ч. - 12:00 ч. и 14:00 ч. - 17:00 ч. от понеделник до събота ще са отворени за посетители къща-музей "Хаджи Димитър", къща-музей "Сливенски бит", Регионалния исторически музей и къща-музей "Добри Чинтулов". Почивни дни за изброените обекти са неделя и понеделник. Тези от Вас, които биха искали да разгледат експозициите в Първата държавна текстилна фабрика на Балканите, са добре дошли между понеделник и петък в същия часови диапазон. Почивни дни за този обект са съответно събота и неделя. Очакваме Ви!

ПЪТЯТ КЪМ НЕЗАВИСИМОСТТА

През 1908 година в България на власт идва демократическата партия с министър председател Александър Малинов. Кабинета ще остави в историята имената си, като довежда до край една идея, датираща още от Възраждането, а именно - независима България. Обстановката в Европа и на Балканите е неспокойна. В Турция на 11 юли 1908 година избухва младотурската революция, която обявява въвеждане на конституционно управление. С оглед на случилото се в Турция, България разбира че е необходимо бързо да се намери решение за обявяване на независимостта, като част от националния въпрос. Българският дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов се обръща към министъра на външните работи с искане да се действа в тази насока. Нужно е да се направят консултации сред Великите сили, тъй като това би било нарушаване на Берлинския договор. Българската дипломация не губи време и започва да прави проучване какви са нагласите. Отношенията между Княжеството и Турция се влошават, след като на 30 август в турската столица се устройва гала-вечеря по случай рождения ден на султана, на която българския дипломатически представител Иван Ст. Гешов не е поканен. Тази грешка не е случайна, напротив – така се подчертава васалното положение. България смята, че може да използва това действие в своя полза и отзовава Гешов. Няколко дни по-късно на 5 срещу 6 септември избухва стачка в компанията на Източните железници. За да се предотвратят загуби, Дирекцията на източните железници се обръща към Дирекцията на българските държавни железници. Исканията на стачниците са приети, но българското правителство отказва да върне ЖП линията. Въпросът с разрешаването на проблема с железниците се оказва ключов за обявяване на българската независимост. В създалата се обстановка, в българското правителство назрява мисълта независимостта да бъде обявена в най- кратки срокове. Управляващите отчитат, че върху страната може да бъде оказан натиск, който да попречи към преминаване на действие. Затова на 16 септември 1908 година Министерски съвет взема решение да обяви независимостта на България на 21 септември. Княз Фердинанд се намира извън страната, затова му е телеграфирано незабавно да се върне. На 22 септември 1908 година във Велико Търново в църквата „Св. 40 мъченици” и след това на хълма Царевец, със специален манифест написан от Александър Малинов, княз Фердинанд обявява България за независимо царство. Новината е посрещната радостно, в много градове са организирани тържествени митинги и шествия, а българите в Македония и Одринска Тракия се поздравяват с „Честито царство”. Правителството на Александър Малинов се справя с трудната задача за признанието на този акт. В продължение на няколко месеца и преговори, в късния следобед на 6 април 1909 година между Ляпчев и Рифат паша е подписан българо-турски протокол, който урежда въпроса с независимостта. Независимостта на България е естествено продължение на акта на Съединението. Тя става суверенна държава, равностоен партньор на международната сцена. Автор: Дияна Ранкова –гл.уредник Отдел „Нова и най- нова история” към РИМ - Сливен

Вход свободен на 22 септември в два от обектите на РИМ - Сливен

В празничния 22 септември за Вас ще отворят врати два от обектите на РИМ - Сливен. С вход свободен ще работят къща-музей "Хаджи Димитър" и къща-музей "Сливенски бит", които са част от 100-те национални туристически обекта под номер 54 и 54б. Заповядайте!

17 и 18 септември - Дни на отворените врати в РИМ-Сливен

По повод Европейските дни на наследството 2022 г. обектите на Регионален исторически музей - Сливен ще работят с вход свободен. В съботния ден ще са отворени за посещение всички музеи, а в неделя - къща-музей "Хаджи Димитър", къща-музей "Сливенски бит" и къща-музей "Добри Чинтулов". Очакваме Ви!

137 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Датата на Съединението - 6 септември 1885 г., е една от най-паметните в нашата история. Благодарение на този акт и последвалата му защита българите постигат своето обединение и се противопоставят на Берлинския договор. „Часът на нашето съединение удари! Чуждото румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено. На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър I. (…) Граждани, Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. (…) Благоговейни духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело – Съединението. (…) Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!“ Из Възвание на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението На този ден, преди 137 години, Данаил Николаев и Чардафон Велики, начело на Източнорумелийската полиция и Голямоконарската чета, влизат в град Пловдив. Те обкръжават конака и принуждават главния управител Гаврил Кръстевич да се предаде. Слага се край на управлението на румелийската власт, която е заменена от Временното правителство, начело с д-р Георги Странски. В Сливен Панайот Хитов получава телеграма от Захари Стоянов, че Съединението в Пловдив вече е обявено. Той заедно с Димитър Куртев, Манол Георгиев и други дейци влизат в префектурата и карат местната власт да се предаде. Камбанен звън известява жителите на града, които с радост приветстват случилото се. На 8 септември, предвожданата от Панайот Хитов, Волентирска кавалерия се отправя към Ямбол, за да брани южната ни граница. През месец октомври към тях се присъединява и Димитър Кутев със своята доброволческа дружина. Подобни чети и отряди се сформират из цялата страна, с единствената задача да защитят святото дело на Съединението в Сръбско-българската война, която започва на 2 ноември /14 ноември нов стил/ 1885 година. В Сливен, веднага след Берлинския конгрес, на 1 октомври 1878 г., се създава Благотворително дружество, ръководено от митрополит Серафим. В неговото настоятелство влизат д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински, Михаил Икономов, Панайот Хитов и други. Организира се гимнастическо стрелково дружество „Лев“, където доброволците се обучават как да използват оръжие. Негов пръв председател е сливенският учител Иван П. Славейков. На 16 май 1880 г. в дома на Хаджи Димитър Бояджиев в Сливен се състои събрание на представители от Княжество България и Източна Румелия за съдбата на Съединението, на което присъстват: Стефан Стамболов, Георги Живков, Димитър Кавалджиев, д-р Георги Странски, Константи Величков и други. През месец юли е организирано тържествено поклонение на връх Бузлуджа, по повод 17-годишнината от смъртта на Хаджи Димитър, на което присъстват майката и сестрата на войводата. Тук се обсъждат решаващите действия за осъществяване на Съединението. Представителите на сливенското опълченско дружество „Шипка“ - Димитър Кутев, Манол Георгиев, Димитър Сяров, участват в делегацията, изпратена от Захари Стоянов при княз Александър I Батенберг на 29 август 1885 г. Нейната основна мисия е да поиска неговата подкрепата при бъдещи военни действия и я получава. Всички действия на дейците на Съединението в Сливен показват важното мястото на града като център на борбата за обединение на Княжество България и Източна Румелия. Неслучайно Константин Иречек в пътеписа си „Пътувания из България“ отбелязва: „Докато съществуваше Източна Румелия, Сливен беше втори град след Пловдив и спроти главния град с неговото триезично население стана важна опора на българското опозиционно движение, разбира се, съединистко; туй му спечели епитета „Румелийска Москва“.“ Убедителната победа на България в Сръбско-българската война, която приключва на 16 ноември (28 ноември н.с.) 1885 г. успешно защитава Съединението и води до издаване на Топханенския акт на 24 март (5 април) 1886 г., с който се признава обединението на Княжество България и Източна Румелия начело с български княз. Победата във „войната на капитаните срещу генералите“ дава увереност и надежда за постигане на висшата цел – обединение на всички разпокъсани български земи. Виктория Михнева Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – гр. Сливен Отдел „История на България XV- XIX век“

Вход свободен на 6 септември

По случай предстоящия празник - 137 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, с безплатен вход ще работят два от музейните обекти на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен. Очакваме Ви в Първата държавна текстилна фабрика на Балканите и в къща-музей "Хаджи Димитър"!

РИМ - Сливен спечели два проекта на археологическа тематика

За поредна година РИМ - Сливен спечели финансиране в пълен размер за провеждането на археологически разкопки на късноантична и средновековна крепост "Туида" в гр. Сливен, както и за издирването на археологически обекти и изучаване на древни ландшафти по поречието на р. Тунджа, землище на с. Крушаре. Това стана ясно след като на 14 юли Министерството на културата публикува резултатите от проведената сесия за финансиране на проекти за теренни археологически проучвания и теренна консервация за 2022 г.

Вход свободен за 1 юни

По повод Международния ден на детето, който отбелязваме на 1 юни, всички музейни обекти към Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен ще работят с вход свободен за децата.

Програма за Ваканция в музея

За поредна година Регионален исторически музей - Сливен организира "Ваканция в музея", насочена към деца от 1. до 4. клас. Участниците ще бъдат разпределени в шест групи при следната програма: ПОНЕДЕЛНИК от 08 -12.00 ч.- „Здравей музей“ в РИМ Сливен Запознаване с екипа и децата. Запознаване с програмата и правилата. „Най-странните музеи в България и по света“ – видео презентация, дискусия „Пътешествие във времето“ – древните траки“- специализирана детска беседа по експозицията на РИМ Сливен Забавни образователни игри ВТОРНИК от 08-12.00 ч.– „ Предания и легенди“ в к.м „Хаджи Димитър“ Тръгване от РИМ „Д-р Симеон Табаков”-Сливен „Детските години на Хаджи Димитър“ – защо го наричат „хаджи“ – видео презентация, дискусия. Посещение на к.м „Хаджи Димитър“ Дидактични игри СРЯДА от 08 -12.00 ч.– „Минало и настояще“ в к.м. „Сливенски бит“ Тръгване от РИМ „Д-р Симеон Табаков”-Сливен Тематична беседа „Бита и начина на живот в миналото и сега“ – наблюдение, дискусия Арт работилничка „Сръчни ръчички“ Игри на двора ЧЕТВЪРТЪК от 08 -12.00 ч. – „Опознай и сътвори“ в „Първата държавна текстилна фабрика на балканите“ –Тръгване от РИМ „Д-р Симеон Табаков”-Сливен Опознавателна разходка в „Първата държавна текстилна фабрика на балканите“ На гости в ателието на реставратора Творческа работилничка „Нарисувай ме“ - Рисуване върху специална керамика Игри на двора ПЕТЪК от 08 -12.00 ч.- „ Минало и настояще през моя поглед“ в „Първата държавна текстилна фабрика на балканите“ - Тръгване от РИМ „Д-р Симеон Табаков”-Сливен „Феерия от мъниста“- тематична беседа и дискусия „Шарен свят“ - творческа работилничка Игри на двора „ Аз мога “ - Изложба пред музея За записвания бихте могли да се обърнете към г-жа Миглена Маринова на тел: 0879 991208. Очакваме Ви!

14 май 2022 г. - Европейска нощ на музеите

На 14 май (събота) гости и граждани на Сливен ще могат да посетят обектите на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" с вход свободен от 16:00 ч. до полунощ. Събитието ще бъде официално открито в 18 ч. пред сградата на регионалния музей (бул. "Цар Освободител" 18), като участие ще вземат деца от клуб за поп и рок изпълнители „Ритъм“, ДЮФА „Тракийче“, балет „Грация“ и клуб по спортни танци „Сливен“. Акцент в програмата е работилницата за мъниста „Мънистен свят“, която ще се проведе между 19 и 22 ч. в Първата държавна текстилна фабрика на Балканите в рамките на изложбата „Феерия от мъниста“. За тези посетители, които обичат предизвикателствата, сме подготвили специална игра с награди. Очакваме Ви!

182 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

На 10 май 1840 г. в сливенския квартал „Клуцохор“ се ражда Димитър Николов Асенов. Той е петият син на Никола и Маринка Асенови от общо десетте им деца. Неговият баща е известен майстор и търговец на кебета и е сред заможните хора в града, благодарение на което през 1842 г. семейството отива на поклонение на Божи гроб. Титлата „хаджия“ получава и малкият Димитър, която става неизменна част от неговото име. Буен и неспокоен расте Димитър. Често влиза в пререкания по време на игрите си срещу турчетата и още от малък проявява непримирим дух и борбеност. Негов пръв учител в местното училище през 1845 г. е Димитър Кишиша, където Хаджията показва своята любознателност. През 1850 г. 10-годишният Хаджи Димитър започва да помага с работата в бащиния си хан и прекъсва своето обучение. Продължават пререканията на младият Димитър с местните чорбаджии и турци. Закърмен с песни за славни хайдути и наследил буйния нрав на своите чичовци Стоян и Добри и на вуйчо си Желязко Палабоюка, той не може да търпи чуждата несправедливост и жестокост. Известни са случките с чорбаджи Йоргаки, Осман ага, убийството на гръцкият лекар Костаки и обирането на Али ефенди. Участва и в прогонването на гръцкия владика Кирил от църквата „Св. Димитър“ през 1859 г. След всички тези събития Хаджи Димитър не може повече да остане в Сливен, напуска града и през 1861 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. След като той е убит, за войвода е избран Панайот Хитов, а знаменосец по-късно става и самият Хаджи Димитър. Тази чета шета из Сливенския балкан, а през 1863 г. потеглят за Сърбия. От Белград Хаджията е изпратен в Румъния, където да събере чета. В Букурещ той се среща с идеологът на четническата тактика Георги Раковски . През 1864 г., 1865 г. и 1866 г. Хаджи Димитър, напътстван от Раковски, организира три последователни чети, с които преминава през Дунав в българските земи. През пролетта на 1866 г. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Желю войвода преминават в България с обща чета, която в последствие се разделя на три различни чети. В този период, 60-те години на XIX век, хайдушкото движение преминава към организирано общонационално движение с политически цели и идеология. „Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“ С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза. На 6 срещу 7 юли 1868 година чета предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава в България в местността Янково гърло край с. Вардим. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение. Следват редица сражения в района на селата Караисен, Горна Липница и Вишовград, от които четата успява да се измъкне като дава не малко жертви. Първият сблъсък с турските части е на 7 юли е при село Караисен, където са убити трима четници. Второто сражение на 8 юли е в Дядопановата кория (Карапановата кория). Третото сражение е на 9 юли в местността Дълги дол край село Вишовград. В четвъртото сражение по пътя на четата, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г. много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва на 30 юли 1868 г. На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи“. Смелите войводи – Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават завинаги на 28 години. За техния подвиг Христо Ботев пише: "Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането.“ (в. „Дума на българските емигранти“, 1871 г.) Поклон пред делото на тези смели мъже, загинали за Освобождението на България! Виктория Михнева – уредник в Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен Художник: Петър Петров

Откриване на изложба "Феерия от мъниста"

На 13 май 2022 г. предстои да бъде открита временна изложба "Феерия от мъниста", която е дело на Добринка Добрева-Славова, уредник в отдел "Етнография" към РИМ - Сливен. Представена ще бъде колекция от мъниста, мънистени накити и украси от фонда на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен. Заповядайте на откриването, което ще се състои в музейния ни обект - Първата държавна фабрика на Балканите, от 17:00 ч.!

Архив новини

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

зимен период
9:00 ч. - 12:00 ч.
14:00 ч. - 17:00 ч.
летен период:
09:00 ч. - 12:00 ч.
14:00 ч. - 18:00 ч.
Почивни дни
летен период
(април - септември): Неделя, Понеделник
зимен период
(октомври - март): Неделя, Понеделник
* Важно! За неделни посещения е необходима предварителна заявка на 0889 968 775 (гл. екскурзовод).

Входни такси

Входни билети
  • ученици, студенти и пенсионери - 4.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 3.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 4.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, студенти и пенсионери - 6.00 лв.
  • възрастни - 8.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 5.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 7.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, студенти и пенсионери - 10.00 лв.
  • възрастни - 13.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 20 човека/ - 7.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 20 човека/ - 10.00 лв

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 10.00 лв.
  • за два и повече обекта - 15.00 лв.
  • за три и повече музейни обекта - 20.00 лв.
Екскурзоводско обслужване
  • кратка беседа - 10.00 лв.
  • пълна беседа - 15.00 лв.
  • пълна беседа за повече от един музеен обект - 10.00 лв.
  • частни и публични събития в музейните обекти - 150.00 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси за индивидуални посетители. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net