Експонати от фонда на Регионален исторически музей - Сливен – част от изложбата „Сребърна Тракия“ в Археологическия музей в Скопие
В Археологическия музей на Република Северна Македония в столицата Скопие бе открита изложбата „Сребърна Тракия“, която представя тракийското наследство. Събитието е организирано от Националния археологически институт с музей при БАН и включва внушителните над 1700 експоната от 18 музея в България и Северна Македония. Както подсказва и заглавието, преобладаващите предмети са сребърни и са подбрани така, че да представят най-пълно тракийската култура и наследство. Сред официалните гости, които присъстваха на изложбата, бяха министърът на културата на България Кръстю Кръстев, директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов, председателят на парламента в Северна Македония Талат Джафери, министърът на културата Бисера Костадиновска-Стойчевска, Славица Бабамова, директор на археологическия музей, както директорите на българските музеи, чиито експонати участват в изложбата. Доц. д-р Николай Сираков се включи в събитието и гостува в нашата съседна държава, за да присъства на откриването на изложбата, в която участват едни от най-впечатляващите експонати от музея в град Сливен – златната маска, сребърните ритони с позлата, сребърният шлем, златните и сребърните елементи от конска амуниция, сребърната чаша - гобеле с позлата, златните фиали и златният пръстен - печат и др. Всички предмети от фонда на РИМ - Сливен, включени в изложбата “Сребърна Тракия” в Република Северна Македония, са открити в Далакова могила край с. Тополчане и представляват изключително богат гробен инвентар, предназначен да придружи в отвъдния свят знатен тракийски воин - аристократ.
Нови археологически обекти в долината на р. Тунджа, община Сливен, землище на с. Глуфишево
Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) - Сливен, Нов Български Университет, млади учени от Чикагския университет (САЩ) и доброволци от Германия за втора година провеждат заедно археологически обходи в долината на Тунджа в община Сливен. Проектът се финансира от Министерството на културата на РБ и целта на тазгодишната кампания е да се проучи землището на село Глуфишево. В археологическата наука Глуфишево е известно с укреплението от късната античност и средновековието, което е разположено на височината над съвременното село. Тазгодишните проучвания допринесоха за разкриването на неизвестни досега археологически обекти. Каменната брадва, постъпила във фонда на РИМ Сливен през 80-те години на 20-ти век (Обр. 2) и върхът на кремъчна стрела, открит през 2023 г., показват, че в равнинните, по-ниски части на землището на Глуфишево, през новокаменната епоха (6 хил. пр. Хр.) възниква селище или друг вид археологически обект. През следващия период - каменно-медната епоха (5. хилядолетие преди Христа) - настъпва значителна промяна: селището се изтегля на високо върху платото западно от възвишенията Лозбаир и Калето, което в миналото е било покрито с гори. Преместването на селищата на по-високи места, които предоставят по-добра защита и сигурност, е характерно за каменно-медната епоха, която се обозначава и с термините халколит и енеолит. Този период се отличава с много гъста селищна мрежа, демографско развитие и социално разслоение. Най-значителният пример за концентрацията на богатство и много ресурси в ръцете на отделни личности и фамилии през тази епоха дава Варненският некропол. Конфликтите за суровини, земя и други ресурси не подминават и селището от 5. хилядолетие преди Христа, което археолозите откриха тази есен на платото над с. Глуфишево. Селището е подпалено, разрушено и напуснато завинаги. В ерозирал склон се виждат следи от опожарени жилища. През античността се наблюдава връщане към равнинните, плодородни и богати на вода части на землището на Глуфишево. Тази година археолозите откриха две селища от късножелязната епоха (V-I в. пр. Хр.). Фрагменти от амфори (Обр. 3) показват, че обитателите на землището на Глуфишево през късножелязната епоха са внасяли вино или зехтин от Тасос. Твърде вероятно е, че те също са произвеждали и изнасяли вино с гроздето, което са отглеждали по склоновете на Лозбаир и Калебаир. Може би от тази епоха датират и първите пътни връзки между селищата, съхранени в спомена на местното население като “големия калдъръм” (свързващ селището с Кабиле) и “малкия калдъръм” (трасето му през римската епоха може да се проследи до Августа Траяна). През римската епоха в землището на с. Глуфишево вероятно са съществували малки селища или единични стопанства, поддържали пряк контакт с по-големите центрове от този период, регистрирани в землището на съседното с. Скобелево. Отслабването на централната власт през късната античност (5. - 7. век преди Христа) води до набези и несигурност. В отговор на тези процеси на много места са построени крепости, които дават защита на войскови части и местното население. Една от тях е укреплението на Калебаир над Глуфишево. То има значителни размери. Гъстата растителност попречи за добиването на по-конкретна информация за характера на укрепителните съоръжения. В склоновете западно от Кале Баир се откриха следи от средновековно селище. Обитателите му са избрали място в подножието на възвишението, което им дава възможност по най-бързия начин да потърсят сигурност в укрепеното пространство. Археологическите обходи представляват недеструктивна форма на археологически проучвания. Целта е чрез регистриране на находки, които се виждат по повърхността на земята, да се получи информация за разположението и датата на археологическите обекти. Екипът на РИМ - Сливен и партньорите им от Нов български университет са си поставили амбициозната цел да обходят равнинните части на община Сливен. Добавянето на нови археологически обекти към Археологическата карта на България е важно условие за опазването и интерпретирането на старините ни. Докторантката в университета Харвард (САЩ) Полин Шонгов, която по майчина линия има корени от Сливен, засне редица интервюта с хората от Глуфишево, които разказаха за миналото на своя край. Предстои съставянето на кратък документален филм за проекта. Благодарности: Ръководителите на проекта биха искали да благодарят на: хората от с. Глуфишево, Министерство на културата на Р България и участниците в експедицията от РИМ Сливен, Нов български и Чикагския университет, университета в Харвард, хотел “Горски кът в Сливен”, както и на доброволците от Германия.
Кадри от съботната работилница в музея
Кадри от съботната работилница в музея. Малките ни гости, заедно със своите родители, имаха възможност да изработят предмети от глина, вдъхновени от интересните експонати в експозицията на Регионален исторически музей – Сливен. Всички заедно изгледаха и презентация на тема „Какво е музей?“. Работилницата е част от творческо-образователната програмата на РИМ-Сливен. Само след броени дни, точно на Димитров ден, заедно с нашите усмихнати музейни педагози Ви очакваме с нова креативна задача!
Творческо-образователната програма на РИМ Сливен за периода октомври 2023 г. – декември 2023 г.
Можете да се запознаете с творческо-образователната програма на РИМ-Сливен до края на 2023 г.: Месец октомври: 14.10.23 г. – събота от 10.00 до 12.00 часа „Семейна творческа работилница“ – „Музея посети и с глина твори“ 26.10.23 г. – четвъртък от 10.00 до 16.00 часа „Аз зная и помня“ – ателие за изработване на книжка за Хаджи Димитър по случай Димитровден - празник на гр. Сливен /подходяща за индивидуални посещения/ Месец ноември: 11.11.23 г. – събота от 10.00 до 12.00 часа „Семейна творческа работилница – „Сетива“ – Семена в картина Месец декември: 09.12.23 г. –събота от 10.00 до 12 часа „Семейна творческа работилница – „Коледна украса“ 16.12.23 г.– събота от 10.00 до 12.00 часа „Семейна творческа работилница – „ Сурва“ За повече информация и записвания: 0879 991 208 Миглена Маринова – музеен педагог
Покана за семейна творческа работилница
На 14 октомври (събота) от 10.00 до 12.00 часа, в сградата на Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен, ще се проведе семейна творческа работилница за изработка на предмети от глина. Можете да заявите своето участие предварително на тел.: 0879 991 208 – Миглена Маринова, музеен педагог. Очакваме Ви!
Археолози от РИМ "Д-р Симеон Табаков" - Сливен взеха участие в международна научна конференция "THRACE BETWEEN EAST AND WEST"
Доц. д-р Николай Сираков и Теодора Недялкова от Регионалния исторически музей "Д-р Симеон Табаков" – Сливен взеха участие в международната научна конференция "THRACE BETWEEN EAST AND WEST" u проведеният в нейните рамки международен колоквиум "Mimêsis. International colloquium on the « imitations » in Ancient Thrace". Конференцията се организира от Института за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН), в сътрудничество с Institut Universitaire de France, Université de Lorraine и Исторически музей – гр. Исперих. В научния форум, който се проведе от 5 до 8 октомври 2023 г. в Исперих се включиха учени от Белгия, Франция, Италия, Турция, Швейцария, Гърция, България и САЩ, а работният език беше английски. Докладът на Теодора Недялкова от РИМ-Сливен е на тема "Imitating the Customs of the Civilized Others: Dionysos as a Mediator in the Thracian Adoption of the Symposium and Steles’ Agreements", а доц. д-р Николай Сираков, съвместно с Теодора Недялкова, представи доклад на тема "Archaeological Evidence Testifying to the Cult of Hermes in the Area of the City of Sliven". Докладите от проведената конференция предстои да бъдат отпечатани в сборник.
Започнаха археологическите разкопки за 2023 г. в крепостта "Туида" край Сливен
За поредна година екип археолози от Регионалния исторически музей "Д-р Симеон Табаков Сливен провеждат археологически проучвания във вътрешността на късноантичната и средновековна крепост Туида в град Сливен. И през този сезон ръководител на археологическите проучвания е директорът на Регионалния музей доц. д-р Николай Сираков, а екипът включва д-р Веселин Игнатов, Теодора Недялкова, Иван Иванов, Петър Петров, Бойко Банчев и Димитър Сивов, служители на РИМ-Сливен. В разкопките участват лишени от свобода лица от Затвора - Сливен и работници. Продължава разкриването на редица помещения от масивна сграда от късноантичната епоха. Тя е претърпяла няколко периода на преустройство, както и няколко опожарявания, следи от които се откриват върху цялата проучвана площ. Най-ранните материали датират от 4.-5. век и включват фрагменти от битова и строителна керамика, фрагменти от стъклени съдове, монети. Продължава разкриването на подова настилка - плочник, покривала централното помещение на сградата, което вероятно е обособено и застлано с плочи през 6. век. Масивните зидове и срутеният покрив на късноантичната сграда на много места са нарушени от по-късни ями от ранното и късното средновековие, в които доминират останките от животински кости, фрагменти керамика с характерна за 9.-10. и 11.-12. век украса. Сред откритите животински кости интерес представляват няколко прешлена от едра риба, както и зъб от мечка. Разкрити in situ са три долиума (големи керамични съдове - хранилища), а в горната част на един от тях през тази година се откри пояс от отпечатани орнаменти - кръст, вписан в окръжност. Находките през 2023 г. отново ни изненадват и впечатляват. Най-любопитна е откритата част от обков на лък, изработена от кост. Освен геометричните врязани орнаменти, които често украсяват изделията от кост от тази епоха, тук древният майстор или самият притежател на лъка - ловецът, е издялал миниатюрни фигури на животни - виждаме рог на благороден елен и друго по-малко животно в скок напред, вероятно куче. Друга ценна находка е част от бронзов пръстен с врязан символ - пентаграм. Археологическият сезон на Туида е в самото си начало, а до края археолозите се надяват да открият още ценни находки и да разкрият още интригуващи факти за живота на хората в крепостта през античността и средновековието. Следете страницата на РИМ-СЛИВЕН във Фейсбук за новини от разкопките на Туида.
115 години Независима България
На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита тържествения манифест, с който обявява политическата независимост на България от Османската империя. Той е подписан от княза и от министрите от правителството на Александър Малинов. Посредством него се отхвърлят решенията на Берлински конгрес от 1878 г., а България отново след 30 години се появява на картата на света като суверенна държава и се нарежда сред независимите европейски страни. Година по късно, на 6 април 1909 г., е подписан турско-български протокол, с който и Високата порта признава независимостта на България. Делят ни 115 години от този паметен ден… Честит 22 септември, честита Независимост! В редовете по-долу можете да се запознаете с текста на манифеста, с който е обявена Независимостта на България. „По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!“ Снимка: Манифест за провъзгласяване независимостта на България, 22 септ. 1908 г., ЦДА – София
Сто и двадесет години от смъртта на Кръстю Асенов – деец на македоно-одринското революционно движение
Кръстю Асенов е роден в град Сливен на 2 април 1877 година, в семейството на Велика Цонева и Хаджи Петър Асенов, брат на войводата Хаджи Димитър Асенов. Първоначално учи в Сливенската мъжка гимназия до пети клас, а след това във Варна, където завършва. По-късно продължава да следва във Висшето училище в град София. Изключително много се повлиява от възгледите на Гоце Делчев и идеята за освобождение на Македония. Още през 1895 година, Кръстю Асенов иска да участва в македонското въстание, но е спрян от брат си Йордан (Юрдан). Няколко години по-късно, той напуска Сливен и заминава за Македония. През 1899 година с помощта на Гоце Делчев, Кръстю Асенов е учител в Горноджумайското село Лешко, под името „Даскал Христо от Радовиш“. Отдаден на идеята за свободна Македония, той провежда агитация сред населението. Успява да влезе в сърцата на хората и да ги привлече към делото. Кръстю Асенов взема участие през 1901 година в аферата „Мис Стоун“ заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев. Целта е пленяване на американската мисионерка Елън Стоун и получаване на откуп за нея. Тази акция продължава няколко месеца и завършва успешно. Получената сума е 14 600 златни турски лири, с която се закупува оръжие, така необходимо за освободителното дело. През 1903 година, на състоялият се януарски Солунски конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), е взето решение за въстание. Племенникът на Хаджи Димитър е определен за войвода на голяма чета. Тя е сформирана през пролетта на същата година за Кукушка каза, която влиза в състава на Солунския революционен окръг. Четата се средоточва в Круша планина, като води няколко сражения при с. Междурек, в района на селата Горни Тодорак, Долни Тодорак и Неманци, където живота си губи Милан Делчев, брат на Гоце Делчев. През юни месец, Кръстю Асенов стига до Арджанското езеро, където се събира заедно с четите на Трайко Йотов и Гоце Нистров. Общият брой на четниците е около 200 души. Турски аскер приблизително от 12 000 до 15 000 души, обсажда езерото в продължение на повече от три седмици. Той атакува четниците като ги обстрелва с артилерия и пали тръстиката, но въпреки това не успява да достигне до тях. Мястото, където са се укрепили е недостъпно, но запасите от храна започват да привършват. Затова за тях не остава нищо друго, освен да атакуват и да пробият обръча, който ги обгръща. Изпълнявайки предварително изготвения план за въстанието в Кукушката околия, Кръстю Асенов се насочва към село Постолар. На 16 юли 1903 година, четата на младият войвода води отново сражение с голям турски аскер. Боят продължава целия ден. Христо Силянов, който е изследовател на националноосвободителното движение в Македония и пряк участник в революционното дело, пише следното: „Следъ героична отбрана четата, 70 души, можа да се измъкне само съ 4 жертви и да се прехвърли въ Енидже Вардарско, заедно съ частъ отъ селянитҍ.“ На 20 юли 1903 година- Илинден, Кръстю Асенов с Кукушката чета, заедно с четите на Апостол Петков Терзиев и Иванчо Карасулията се събират в с. Корнишор. Те освещават знамето на четата, а кукушкият войвода се венчава за Ана Малешевска, дъщеря на Никола Малешевски, виден деец в освободителното движение. Тази негова постъпка, наред и с други действия, будят в някои от четниците недоволство. По поръчение на Гоне Бегинин, през нощта на 25 срещу 26 юли, (6 срещу 7 н. ст.), Кръстю Асенов е убит в съня си от Мицо Големанов. Той прави опит да застреля и Ана Малешевска, но оръжието засича. Двадесет дни по-късно, е осъден от четата на Сава Михайлов и Аргир Манасиев на смърт и е екзекутиран. Поръчителят на това деяние – Гоне Бегинин, успява да избяга. Заловен след края на въстанието, за неговия живот се застъпва Йордан (Юрдан) Асенов – брат на Кръстю Асенов. За смъртта на Кръстю Асенов, Христо Силянов пише: „Загубата на Кръстю причини безкрайна мѪка на приятелитҍ му, които отблизо познаваха тоя съ необуздана сила романтикъ, наричанъ „Мечката“ и „Черкеза“. В революционната организация актива на Кр. Асеновъ е единъ отъ най-крупнитҍ. Като учитель и рѪководитель въ Лешко, Кръстю направи отъ това село креппость, непристѪпна за върховизма.“ Изготвил: Дияна Ранкова – уредник отдел „Нова и най-нова история“ Художник: Иван Соларов
155 години от гибелта на Хаджи Димитър
„Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“ С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза. На 6 срещу 7 юли 1868 година чета, предвождана от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, преминава в България. Нейната цел е да вдигне общобългарско въстание и да донесе така желаното Освобождение. На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа. В решаващата битка, обграден от османски войски, пада убит и славният войвода Хаджи Димитър. На 30 юли в Русе издъхва и неговият другар Стефан Караджа. Тези смели синове на България остават завинаги на 28 години. За тях Христо Ботев пише: "Това бе славно събитие в историята на нашата емиграция, тъй и в историята на нашето политическо и умствено възраждане... Те измряха, но тяхната смърт беше огромен удар за Турция, огромен и за нашето отечество - на първата извести падането, на второто - възраждането.“ Художник: Петър Петров
Безплатни тематични беседи в РИМ - Сливен всяка събота
От 1 юли 2023 г. Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен поставя началото на поредица от специално разработени тематични беседи, които ще се състоят всяка събота от 10:00 ч. и от 16:00 ч. в сградата на музея (бул. "Цар Освободител" 18). Каним всички наши посетители да се запознаят или обогатят знанията си относно културно-историческото наследство в сливенски регион, като всеки съботен ден ще е посветен на конкретна тематика. Необходимо е единствено да се заплати входна такса, а беседите са безплатни. Започваме на 1 юли с темата за "Свещеното през вековете – вярвания и култове в района на гр. Сливен". Очакваме Ви!
Започват ремонтните дейности в четири от обектите на РИМ - Сливен
Днес в къща-музей "Добри Чинтулов" се състоя церемония по полагането на първа копка във връзка с началото на ремонтните дейности по интегрирания проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческата инфраструктура в Община Сливен. В идните месеци предстои да бъдат възстановени, консервирани, реставрирани и оборудвани всички къщи музеи към РИМ-Сливен, както и Първата държавна текстилна фабрика на Балканите.
Архив новини
- Ноември 2023 г.
- Октомври 2023 г.
- Септември 2023 г.
- Юли 2023 г.
- Юни 2023 г.
- Май 2023 г.
- Април 2023 г.
- Март 2023 г.
- Февруари 2023 г.
- Януари 2023 г.
- Декември 2022 г.
- Ноември 2022 г.
- Октомври 2022 г.
- Септември 2022 г.
- Юли 2022 г.
- Май 2022 г.
- Април 2022 г.
- Март 2022 г.
- Януари 2022 г.
- Декември 2021 г.
- Ноември 2021 г.
- Октомври 2021 г.
- Септември 2021 г.
- Август 2021 г.
- Юли 2021 г.
- Юни 2021 г.
- Май 2021 г.
- Април 2021 г.
- Февруари 2021 г.
- Януари 2021 г.
- Декември 2020 г.
- Ноември 2020 г.
- Октомври 2020 г.
- Септември 2020 г.
- Юли 2020 г.
- Юни 2020 г.
- Май 2020 г.
- Април 2020 г.
- Март 2020 г.
- Февруари 2020 г.
- Януари 2020 г.
- Декември 2019 г.
- Ноември 2019 г.
- Октомври 2019 г.
- Септември 2019 г.
- Август 2019 г.
- Юли 2019 г.
- Юни 2019 г.
- Май 2019 г.
- Април 2019 г.
- Март 2019 г.
- Февруари 2019 г.
- Януари 2019 г.