РИМ - Сливен организира "Ваканция в музея"
Скъпи родители и деца, за поредна година РИМ - Сливен организира лятна музейно-образователна програма "Ваканция в музея". През 2020 г. планираме занимания с децата от 1-ви до 4-ти клас в три групи, както следва: 1-ва група: от 15.06. до 26.06. 2-ра група: от 29.06. до 10.07. 3-та група: от 13.07. до 24.07. Занятията ще се провеждат от 9:00 до 12:00 ч. в делничните дни, като сме предвидили децата да опознаят всеки от петте ни музейни обекта. Бихме искали да Ви уверим, че дейностите по програма ще бъдат основно на открито при спазване на социална дистанция и на всички противоепидемични мерки. Броят на децата в група е ограничен. Заповядайте на "Пътешествие във времето"! За записване и информация: г-жа Миглена Маринова (музеен педагог и ръководител) тел. 0879 991 208 имейл: pedagogue.museum@abv.bg
Резултати от онлайн конкурс за деца
През последните два месеца Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен съвместно с Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен организирахме онлайн конкурс на тема „Спомен за бъдещето - послание до моето Аз“. Конкурсът бе насочен към децата и тийнейджърите - от 5 годишна възраст до 19 години включително, като позволените формати бяха: рисунка, есе, презентация или кратко видео. Всички творби са публикувани в специално създадена фейсбук страница, която може да разгледате на следния линк: https://www.facebook.com/futuremecontest Благодарим на всички деца, от всички краища на България, които вложиха старание и споделиха с нас своите откровения за бъдещето. Изборът ни беше изключително труден, защото всяко едно дете има своето уникално и неподправено разбиране не само за утрото, но и за случващото се днес. Независимо от избрания формат за участие, ние сме силно впечатлени от представените творби. И понеже идеята на всеки конкурс е да отличи победители, по-долу публикуваме резултатите в следните категории: Категория Рисунка : 1-во място: Даяна Галинова Василева 2-ро място: Зорница Кристиянова Христова 3-то място: Aвелина Голубева Специални награди: Божидар Валентинов Андреев Борис Даниелов Цветанов Гергана Ивайлова Широкова Петя Добромирова Димитрова Категогирия Есе : 1-во място: Максим Борогов Николай Димитров Петков Дея Мустафова Садуллова 2-ро място: Юммю Нердинова Моллова Симона Василева Василева 3-то място: Мария Миткова Банкова Жана Георгиева Русева Специални награди: Петя Тодорова Алия Тодорова Андрея Герова и Алекс Герова. Благодарим за участието на всички деца!
Възобновяват се посещенията в РИМ - Сливен
Ръководството на Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" - Сливен Ви информира, че от 14.05. (четвъртък) музейните ни обекти ще отворят врати за посетители при спазване на изискванията за социална дистанция и на всички противоепидемични мерки. Заповядайте в рамките на работното ни време!
Отбелязваме 11-ти май
11-ти /24-ти/ май е денят, в който почитаме Светите равноапостоли Кирил и Методий. Изпратени през 863 г. от византийския император Михаил III във Великоморавия с цел да разпространят християнството сред западните славяни, Солунските братя създават глаголицата – азбуката пречупила т. нар. триезична догма, съгласно която свещени са били единствено латинският, гръцкият и еврейският език. С помощта на новата писменост двамата братя превеждат Библията – дело, което прави Светото писание достъпно и разбираемо за огромно множество от хора. Именно този просветителски акт оставя траен отпечатък в бъднините на цялото европейско общество, но най-вече на нас като българи, които приемаме учениците на Св. Св. Кирил и Методий след тяхната прокуда. Като продължение на глаголицата, кирилицата стои в основата на езика, който умело споява нашата нация векове наред и благодарение на който сме съхранили своята идентичност през времена на гнет и просперитет. Честит празник! Източник снимка: уикипедия
Първите пощенски марки в България
Първите пощенски марки в България са известни с името „сантими”. Названието им произхожда от марковите номинали /5, 10, 25 и 50 сантима и 1 франк/. От всички стойности се срещат с по-тъмни или по-светли нюанси, както и отпечатани на тънка хартия. Те са еднакви по размер и изображение. На тях е изобразен гордо изправен лъв с корона, символизиращ храбростта и борбите на българския народ за освобождение. Лъвът е обграден от двойна елипса, в горната част на която е изписано „българска поща”, а в долната – стойността. Марките са отпечатани в Държавната руска печатница в Санкт Петербург по молба на руския княз Владимир Черкаски - строителят на Нова България, който е изградил гражданската администрация в освободените български земи. Непосредствено след Освобождението България няма собствена парична единица. В съотвествие с изискванията на Всемирния пощенски съюз номиналните стойности на първите български пощенски марки са в парична единица – златен франк, като 1 франк = 100 сантима. Марките са пуснати в употреба на 1 май 1879 г. Със закон от 4 юни 1880 г. е въведена българската парична единица 1 лев = 100 стотинки. До въвеждането на новите парични знаци пощите използват разчета 1 франк = 1 лев. Първата българска марка в левове и стотинки е била отпечатана едва през 1881 г. отново в Санкт Петербург. Първите пощенски марки в света са наречени „черно пени”. Те влизат в обръщение на 6 май 1840 г. в Англия по идея на Роуланд Хил. С въвеждането на пощенската марка таксата за изпращането на писма се поема от изпращача. На марките върху черен фон е изобразен ликът на 19-годишната кралица Виктория. „Черното пени” се появява като книжен знак, с който се обозначава платената такса от едно пени за доставка на едно писмо. Графичният дизайн на марката е създаден от Джеймс Чалмърс – книжар и печатар от шотландския град Дънди. „Черното пени” е използвана около 10 месеца, след което излиза от употреба. Оказва се, че печатът върху черния фон не е достатъчно отчетлив и лесно може да се премахне, което прави възможно използването на марката повторно. Взема се решение марката да бъде в червен цвят. Така през 1841 г. се появява „Червеното пени”. Ще завършва с любопитен факт за най-скъпата българска пощенска марка е „Обърнатата конница”, която е оценена на 25 000 евро. В България има само 5 екземпляра от нея, а по света са общо 30. Марката е отпечатана през 1911 г. в Полиграфическия институт за ценни книжа в италианската столица Рим. Нейни автори са художниците Антон Митов и Г. Евстатиев. На марката е отпечатана картината на Ярослав Вешин, изобразяваща цар Фердинанд и синовете му княз Борис и принц Кирил на коне по време на военни маневри. Фигурите от сюжета са отпечатани с главата надолу. „Дефектните” марки са с номинал 50 стотинки и са продавани в Пловдив през 1913 г. Изготвил: Мария Николова, РИМ – гр.Сливен Източници: Каталог на българските пощенските марки Пчелински, Цвети. Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи, С., 2014 г. Списание”Българска наука”, брой 40, септември 2011 г. Статии, поместени в електронни вестници Макай, д-р Джеймс. Как да колекционираме пощенски марки, изд. Труд, 2009 г.
137 години от отпечатването на вестник "Будилник"
На 1 май 1873 г. Христо Ботев започва издаването на втория си самостоятелен сатиричен вестник „Будилник“. Карикатурите в него са идейно и текстово внушени от Ботев. Те са дело на полския художник Хенрик Дембицки. Той се запознава с Христо Ботев през 1867-1868 г. в гр. Браила, където работи като гимназиален учител по рисуване и краснопис, а Ботев е словослагател при Димитър Паничков – собственик на печатницата на вeстник "Дунавска зора". Дембицки е автор на множество политически карикатури и на литографии със сюжети от румънската и от българската история. Сред най-известните му литографии са: "Второто сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Карапановата кория на 8 юли 1868 г.", „Симеон Велики влиза в Цариград през 924 г.", „Първия български патриарх Антим I в обикновено и тържествено облекло", „Сладко е да умре човек за Отечеството си", „Самоубийството на Ангел Кънчев на кея в Русчук", „Турска амнистия в България". Дембицки сътрудничи на Христо Ботев и при илюстрирането на вестник „Тъпан”. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) той е военен кореспондент – художник. Публикува множество рисунки със сюжети от войната. По време на издаването на вестника Ботев живее в стая на тавана на печатницата на Любен Каравелов в Букурещ заедно с Киро Тулешков /революционер и журналист/. В писмо до Тулешков Христо Ботев дава сведения за тежкото положение, в което изпада през 1868 г. и дава знаменитото описание на Васил Левски: "… Пиша ти приятелю, че аз останах тука [в Букурещ] с намерение да стана учител на българското училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно; дрипите, които имам, се съдраха и мен ме е срам да изляза дене по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничева воденица – заедно с моя съотечественик Васил Дякона. За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си утоложим гладът… Тия дни мисля да държа сказка в читалището "Братска любов", но как ще се явя – не зная! При сичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово… Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …" Във вестник „Будилник“ Ботев публикува някои от известните си фейлетони, като „O, tempora! O, mores!“ и „Това ви чака!“, както и стихотворенията „Защо не съм...?“ „Гергьовден“ и „Патриот“. ПАТРИОТ Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? продава си и душата. И е добър християнин: не пропуща литургия; но и в черква за туй ходи, че черквата й търговия! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? залага си и жената. И е човек с добро сърце: не оставя сиромаси; но не той вас, братя, храни, а вий него със трудът си! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? изяда си и месата. След излизането на бр. З на вестник „Будилник“ на 20 май 1873 г. Христо Ботев спира отпечатването му поради липса на средства. Изготвил: Мария Николова, РИМ – гр. Сливен Източници: /Текст/ Жечев, Николай. Хр. Ботев, Събрани съчинения, т. 3, изд. Български писател, С., 1976 г. В-к Будилник, Хр. Ботев, 1-3 бр., 1873 г. Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007 Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978 /снимки/ от интернет статии Карикатура - Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси