I Love Bulgaria

Новини

136 години от Съединението

Датата на Съединението - 6 септември 1885 г., е една от най-паметните в нашата история. Благодарение на този акт и последвалата му защита българите постигат своето обединение и се противопоставят на Берлинския договор.

„Часът на нашето съединение удари!

Чуждото румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено. На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър I. (…)

Граждани, Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. (…)

Благоговейни духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело – Съединението. (…)

Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!“

Из Възвание на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението

На този ден, преди 136 години, Данаил Николаев и Чардафон Велики, начело на Източнорумелийската полиция и Голямоконарската чета, влизат в град Пловдив. Те обкръжават конака и принуждават главния управител Гаврил Кръстевич да се предаде. Слага се край на управлението на румелийската власт, която е заменена от Временното правителство, начело с д-р Георги Странски.

В Сливен, Панайот Хитов получава телеграма от Захари Стоянов, че Съединението в Пловдив вече е обявено. Той заедно с Димитър Куртев, Манол Георгиев и други дейци влизат в префектурата и карат местната власт да се предаде. Камбанен звън известява жителите на града, които с радост приветстват случилото се.

На 8 септември, предвожданата от Панайот Хитов, Волентирска кавалерия се отправя към Ямбол, за да брани южната ни граница. През месец октомври към тях се присъединява и Димитър Кутев със своята доброволческа дружина.

Подобни чети и отряди се сформират из цялата страна, с единствената задача да защитят святото дело на Съединението в Сръбско-българската война, която започва на 2 ноември /14 ноември нов стил/ 1885 година.

В Сливен, веднага след Берлинския конгрес, на 1 октомври 1878 г., се създава Благотворително дружество, ръководено от митрополит Серафим. В неговото настоятелство влизат д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински, Михаил Икономов, Панайот Хитов и други.

Организира се гимнастическо стрелково дружество „Лев“, където доброволците се обучават как да използват оръжие. Негов пръв председател е сливенският учител Иван П. Славейков.

На 16 май 1880 г. в дома на Хаджи Димитър Бояджиев в Сливен се състои събрание на представители от Княжество България и Източна Румелия за съдбата на Съединението, на което присъстват: Стефан Стамболов, Георги Живков, Димитър Кавалджиев, д-р Георги Странски, Константи Величков и други.

През месец юли е организирано тържествено поклонение на връх Бузлуджа, по повод 17-годишнината от смъртта на Хаджи Димитър, на което присъстват майката и сестрата на войводата. Тук се обсъждат решаващите действия за осъществяване на Съединението.

Представителите на сливенското опълченско дружество „Шипка“- Димитър Кутев, Манол Георгиев, Димитър Сяров участват в делегацията, изпратена от Захари Стоянов при княз Александър I Батенберг на 29 август 1885 г.. Нейната основна мисия е да поиска неговата подкрепата при бъдещи военни действия и я получава.

Всички действия на дейците на Съединението в Сливен показват важното мястото на града като център на борбата за обединение на Княжество България и Източна Румелия. Неслучайно Константин Иречек в пътеписа си „Пътувания из България“ отбелязва:

„Докато съществуваше Източна Румелия, Сливен беше втори град след Пловдив и спроти главния град с неговото триезично население стана важна опора на българското опозиционно движение, разбира се, съединистко; туй му спечели епитета „Румелийска Москва“.“

Убедителната победа на България в Сръбско-българската война, която приключва на 16 ноември (28 ноември н.с.) 1885 г. успешно защитава Съединението и води до издаване на Топханенския акт на 24 март (5 април) 1886 г., с който се признава обединението на Княжество България и Източна Румелия начело с български княз. Победата във „войната на капитаните срещу генералите“ дава увереност и надежда за постигане на висшата цел – обединение на всички разпокъсани български земи.

Изготвил: Виктория Михнева

Отдел „История на България XV- XIX век“ към РИМ - Сливен

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 18:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник * Важно! За неделните посещения е необходима предварителна заявка на 0889 968 775 (гл. екскурзовод).

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси за индивидуални посетители. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net