I Love Bulgaria

Новини

Първите великденски картички в България

Първата българска великденска картичка се появява през 1899 г. и е по-скоро честитка с великденски сюжет. Тя изобразява Христовото Въскресение в серия от картини. Текстът на лицето на картичка¬та е „Христос Воскресе!”. Неин създател е Х. М. Христов, тиражирана е от издателството на Братя Лесичкови, а е отпечатана в Самоков.

В началото на XX век в България е нямало производство на поздравителните картички и книжари ги поръчват от чужбина, като първоначално се предпочитат най-вече немските картички /по оригиналните немските картички се изписвало поздравлението "Frohliche Ostern!" (Щастлива Пасха!)/. Върху поръчените се нанася надпис „Христос Воскресе“ с гумен печат на български или се поръчват картички с празно място, където се нанасят поздравителни надписи.

Български художници и много книжари правят ментета на чужди картички. Тези така наречени „побългарени картички“ – с допълнените надписи на български, масово са били изкупувани от руски колекционери, които ги представят като руски тиражи.

През 1906 година поздравителният текст върху картичките се е пишел отпред, а отзад се е написвало само името на получателя. След 1906 година картичката се разделя на две – отпред вече не се пише нищо. На лявата част на гърба се пише поздравлението, а в дясната страна е адресът и марката.

Истинският разцвет на оригиналната българска великденска картичка настъпва през 30-те и 40-те години на миналия век, когато се появяват добри илюстратори на детски книжки и се създават авторските картички, които успяват да изместят чуждите и побългарените картички.

Символите в българските великденски картички се различават от тези върху западните. По западните картички били изобразявани великденския заек, агнето, яйцето, пиленца и възкресението на Христос. В българските картички вместо заек и възкресението на Христос са вмъкнати фолклорни моменти. Сред най-често изобразяваните български народни обичаи е отиването при кумовете за празника: младоженецът и младоженката, които на Великден вземат бъклицата с виното, обредния хляб и отиват при кумата и кума на гости. Любим елемент във великденската честитка са пролетните цветя и напъпилите върбови клонки, които са символ на възраждащия се живот.

Общото между западните и българските картичики е, че всички изобразени хора традиционно са обле¬чени в хубави и нови дрехи. Няма картичка, на която те да са в дрипи или със закърпени дрешки. Новите дрехи са символ на възраждането на живота през пролетта и на Възкресението.

Изготвил: Мария Николова – уредник в Регионален исторически музей – гр. Сливен

Източници: интернет статии

Величков, Петър. Великденски и пролетни картички от Трето българско царство, С., 2008 г.


Снимки:

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net