I Love Bulgaria

Новини

За Стария централен сливенски затвор /1903 – 1962 г./

Внушителната триетажна сграда на сегашния Стар затвор, както е печално известна тя в Сливен, е всъщност единственият оцелял, от индустриалния комплекс, централен корпус на Фабриката на Добри Желязков - Фабрикаджията. Този паметник на културата от национално значение, заедно с другите сгради от комплекса са построени в периода 1836 – 1843 г. с финансовата подкрепа на Османската империя, състояща се от два милиона златни гроша. Запазени са имената на майсторите - строители – българите Денчоолу, х. Стойчо и главният майстор - Тодор Карахристов. Много местни жители също участват в строежа, плащайки по този начин своя данък т.нар. „ангария“, тоест работят и доставят строителни материали безплатно и насила. В двора на комплекса дори е изградена и малка култова сграда - джамията „Хаврика Джами“. След Освобождението тази централна част, както и останалите сгради от индустриалния комплекс, действат като текстилна фабрика до към началото на ХХ в. В този период комплексът е бил държавна собственост, отдаван под наем на акционерни дружества – „Напредък“ 1880 – 1892 г. и „България“ 1892 – 1902 г., занимаващи се с производство на платове. В началото на ХХ в. сградата като фабрика се оказва нерентабилна и част от машините са продадени, а други са предадени на Текстилното училище.

Качествено нов етап в живота на сградата започва в периода 1902 – 1904 г., когато централния корпус е преустроен да служи първоначално за криминален затвор. Днес дебелите стени на централния корпус са останали само от целия индустриален комплекс – това е една архитектурна сграда, символ на българската предприемчивост през Българското Възраждане в Сливен.

Най-вероятно през 1902 - 1904 г., окончателно новият комплекс от сгради в северния край на града придобива сегашния ни познат вид – на каменна крепост. Каменната стена, караулното и южните ниски помещения вероятно също са постройки от този период. Триетажната масивна постройка /дълга 100 метра и висока 16 м./ губи своята кула и вътрешното разположение е променено напълно. Затворът е с дебелина на зидовете 1,2 м.. Състои се от шест крила - по две на всеки етаж – северни и южни. Каменната стена е висока 4 - 5 м и широка 1,5 м. Първото, северно крило е известно като „Гюмюрджинско“, понеже през 1919 г. в него са въдворени затворници от Гюмюрджина /днес град в Северна Гърция/. Във всяко крило има единични и общи килии /около 9 - 10 единични и 4 - 5 общи/. В близост до сградата, от северната й страна, е била разположена бетонната площадка, върху която се е монтирала дървената част на бесилката, където има изпълнени и смъртни присъди, днес тя отдавна не съществува. Освен килии в затвора има и карцер. Той се състои от самостоятелни малки помещения - килии, без тоалетни, с подове от пръст. Първите две единични килии са лишени от всякаква светлина, с изключение на по един отвор, врязан в дървените врати на килиите. Днес, в карцера, има съхранени четири броя килии – две единични и две общи. Дървените им врати също са съхранени и по тях има следи от надписи, надраскани с остър предмет /най-вероятно от 60-те години на ХХ в./. Такива има запазени и по стените на първата единична килия. Тогавашният капацитет на затвора е бил около 600 човека, макар че при нужда е могъл да побере и повече.

В периода 1904 – 1918 г. всички затворници са криминално проявени мъже. През 1918 г., в следствие на разразилите се женски бунтове в България и съответно в Сливен, за пръв път се появяват данни и за политически затворнички жени. В сградата на затвора са настанени вече и жени. Така той става смесен – за мъже и за жени, и за криминални и политически затворници. Първоначално жените са затворени в разположените западно от централната сграда ниски помещения.

По време на престоят им в затвора между отделните групи затворници не се позволява никакъв контакт, дори когато имат възможност да се разхождат на двора. Маршрутите са стриктно определени и се спазват, а общуването между криминални и политически затворници е строго забранено. След Септемврийското въстание от 1923 г. в затвора, на втория етаж, са настанени и политически затворници – мъже. От спомени на лежали в затвора знаем, че там в южния коридор, се е намирала килията на осъдените на доживотен затвор, а до нея – килията на осъдените на смърт. Прозорците и на двете килии са гледали към намиращата се наблизо дървена част от бесилката. От същите спомени, разбираме, че постепенно сградата на Стария затвор започва да приютява всички затворници. Жените са преместени в централната сграда, част от тях на третия етаж, а друга част в северното крило на първия етаж.

На 8 септември 1944 г. последните политически затворници са освободени след протести на местни жители. Съществуват данни, че след 1944 г. затворът продължава да се използва, до към 1962 г.

След 1962 г. в покрайнините на град Сливен е построен нов Женски затвор и старата сграда престава да изпълнява функциите си. От 60-те години на ХХ в. до началото на XXI в. в нея се помещават различни институции. През 1964 г. в сградата е открита Постоянна изложба за развитието на текстилното производство, а през следващата 1965 г. е открита и експозиция отразяваща живота на политически затворници от 1918 до 1944 г. В периода 1974 – 1989 г. във връзка с решение № 625 на Секретариата на БКП от 06.06.1974 г. за превръщането на сградата в Музей за живота на политическите затворници, музейните специалисти от Историческия музей в Сливен извършват дългогодишна събирателска, издирвателска и проучвателска дейност и работят целенасочено за превръщане на това решение в реалност. Промените през 1989 г. обаче слагат край на този замисъл.

През 90-те години на ХХ в. и първото десетилетие на XXI в. сградата е претърпява няколко ремонта, които в крайна сметка създават сегашния й вътрешен вид. Единствено на някои места на третия етаж и сутерена все още личат следи от отминалите затворнически времена.

Днес тази внушителна постройка отново е част от музейната мрежа на град Сливен, обект т.нар. Първа държавна текстилна фабрика на Балканите. В нея се помещават научния архив на РИМ - Сливен, реставрационно ателие, множество фондохранилища и зали за експозиции. В момента в сградата са експонирани няколко временни изложби и това е само началото. РИМ “Д-р Симеон Табаков“- Сливен има големи идеи и надежди за вдъхване на нов живот на този превъзходен архитектурен бастион на българщината.

Интересен факт: Стария затвор не е разполагал със собствен лекар, неговите длъжности са се изпълнявали от зъболекар, чийто кабинет се е намирал на същото място, където сега е поместена времена фото изложба посветена на Стария Сливен -„Моят град в годините изминали“.

Един интересен факт: Днешните ученически и студентски „пищови“ имат дълга история. Подобни документчета едно време са били част от „инструментариума“ на политическите затворници, лежащи в Стария затвор. Достъпът до политически и пропагандни материали в Централния сливенски затвор е бил осигуряван с помощта на съвсем мънички документчета, изготвени на ръка върху листчета от тетрадки, с помощта на мастило и моливи. Затворниците са намирали хитроумни начини да ги крият – в орехи, обувки и дори във фугите на стените. Днес подобни „пищови“ се съхраняват в основния фонд на отдел „Нова история“.


Снимки:

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net