I Love Bulgaria

Новини

Панайот Хитов - живот и дейност

„Свободата, най-ценното благо за един народ – се извоюва и пази със свети жертви, и тоя, който се принася в саможертва за нея, заслужава вечна признателност”

Стотици страници са изписани за прославения хайдушки войвода Панайот Хитов. Той взема активно участие в българското революционно движение през Х Х век, както и участва дейно в изграждането на нашето новоосвободено Отечество.

Роден е през м. септември 1830 г. в един от най-старите квартали на Сливен- „Ново село”. Майка му се казва Съба, а бащата – Иван Хитов. В семейството децата са четири- Христо, Панайот, Мария и Калуда. Бащата на Панайот се занимава със скотовъдство, отглежда кози и овце. Малкият Панайот му помага усърдно, затова и пропуска обучението си в откритото през 1937 г. българско училище в Сливен. По-късно, благодарение на Раковски и Каравелов, той се научава да чете и пише.

Има различни занимания – отначало е бил овчар, после бакалин, касапин и отново овчар - търговец. През 1958 г. се оженва за Бойка, която е от същия квартал - „ Ново село”. Ражда им се син Стефан, който обаче заболява на четиригодишна възраст и умира. През 1866 г. умира и съпругата му Бойка. Години по-късно, през 1874 г. се оженва за Екатерина Бранкович в Белград и от брака им се раждат двама синове - Симеон –лекар по професия, Александър – адвокат, и една дъщеря Ирина.

Животът му на хайдутин започва през 1958 г. Тогава, след търкания със сестрите си за наследяване на имоти от починалата му вече майка, Панайот Хитов помолил брат си да се грижи за неговия дял от имоти и да наглежда жена му. След това, заедно със шурея си Стоян „залавя балканските пътеки„. Към тях се присъединява и Георги Трънкин. Скоро дружината нараства и за войвода е избран старият хайдутин Георги Трънкин.

В късната есен на 1860 г.Сливен е разтърсен от дръзкото нападение върху представителя на властта – сливенския кадия Али ефенди. Той е нападнат от дружина, предвождана от Панайот Хитов. Има доказателства, че Хаджи Димитър и неговото семейство подпомагат тази акция. След гибелта на Георги Трънкин при едно сражение в м. „Кална усоя", близо до прохода Вратник, дружината е оглавена от станалия по-късно легендарен войвода Панайот Хитов. „За народност и отмъщение” тя хайдутува по долината на Тунджа, из Сливенския и Котленския балкан, по Черноморието, Странджа и Сакар планина.

През 1863 г. Хитов заедно с байрактаря си Хаджи Димитър отиват в Сърбия при Раковски. След контакта си с Раковски, войводата става негов политически ученик и участва последователно в планомерни и организирани въстания. Става дясната ръка на Раковски и любимец-войвода на Каравелов, под редакцията на когото по-късно се отпечатват и записките на Хитов за неговото пътуване из Стара планина.

Организираната чета през 1867 г., на която Панайот Хитов е войвода, а знаменосец Васил Левски, има разузнавателна цел. Тя преминава Дунав при Тутракан през април и се прибира в Сърбия през м. август. Войводата пише за Левски: „Той беше неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо към което имаше страст бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец”.

След смъртта на Раковски през 1867г. неговото дело е продължено от Любен Каравелов. Той основава в Букурещ Български централен революционен комитет през 1869 г. Хитов, който по това време живее в Белград, е в непрекъсната връзка с комитета.

По-късно Панайот Хитов се установява в Румъния, където държи тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На общо събрание на БРЦК през пролетта на 1872 г. е избран за член на комитета. Участва активно в дейността му и след смъртта на Левски. Председател е на общото събрание на комитета през м. август, когато се взема решение за подготовка на въстание в България.

По време на Сръбско-турската война от 1876 ръководи голяма чета от българи - доброволци. Ген. Михаил Черняев, командващ Моравската армия, го назначава за Главен войвода на четите на Филип Тотю, Илю войвода, Желю Христов и Христо Македонски.

Още с обявяването на Руско-Турската освободителна война от 1877-78 г. влиятелният български войвода пристига в Букурещ, за да се срещне с организатора на разузнаването полковник Паренсов, и да го убеди да го включи веднага в тайната разузнавателна служба на руската армия. Поставил се на разположение на руския Генерален щаб, Хитов започва активна дейност за сформиране на доброволчески български чети и отряди, които да се включат във военните действия. За главен организатор на българските чети от страна на руската армия е назначен полковник Артамонов, а на Панайот Хитов е издадено специално свидетелство, че е Главен войвода на тези чети. Четите вземат участие в тежките сражения през м . декември 1877г. в околностите на гр. Елена срещу войските на Сюлейман паша, а през м. януари 1878г. се сражават с башибозушки банди около селата в Котленско. На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен. В последствие той с една от четите си с авангарда на руската армия достига до Одрин. За участие във войната е награден с орден „Свети Станислав” – трета степен, с мечове.

След Освобождението Хитов се завръща за кратко време в Сливен, а от 1881 до 1883 г. е околийски началник на гр. Кула.

Участва активно и в Съединението от 1885 г. Става началник на създадената от него, съставена от доброволци „Сливенска волентирана кавалерия”. Дружината е изпратена да охранява като погранична стража в Елховска и Каваклийска околии.

Участва и в Сръбско-българската война от 1885 г., след което се установява да живее в гр. Русе.

В периода 1890-1892 г. е депутат в Шестото Обикновено народно събрание.

С русофилската си политика Хитов спечелва ненавистта на Стефан Стамболов. Затворен е в русенския затвор, а по-късно е освободен под гаранция. След този случай Хитов често казвал: „Доживях българи да ме затворят”.

Дълги години Панайот Хитов е председател на Русенското поборническо опълченско дружество, а също и на Македоно- Одринското дружество в гр. Русе.

Панайот Хитов умира на 22 февруари 1918 г. в гр. Русе на 87 годишна възраст. Погребан е на държавни разноски, с участието на всички официални власти, корпорации, духовенство, гражданство, учащи. Костите му почиват в русенските гробища, близо до Каравелов и Стефан Караджа. През 1978, след изграждането на Пантеона на възрожденците в Русе, те са пренесени там.

Да завършим с думите ,изречени от тоя велик българин: „Аз се разсърдих на надеждите – на царе да чакаме да повеляват, че тогава да се освободим. Тежко на тоз народ, който чака на чужд гръб да се освободи, много ще робува”.

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net