I Love Bulgaria

Новини

Тракийското наследство в РИМ – Сливен: за семантиката и функциите на „женските предмети” в царското погребение

В Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков” се съхраняват повече от 500 безценни произведения на тракийското изкуство. През 2014г. е открита експозицията „Памет за векове”, която представя шедьоври на тракийската торевтика, разположени в 5 зали.

В района на Сливен са проучени над 20 надгробни могили, от които в залите на РИМ – Сливен попаднаха уникални и единствени по рода си предмети: две златни маски, два сребърни ритони, златни пръстени – печати, глинен ритон на хипаелектрион, златна и сребърна конска амуниция и много други артефакти.

На третият етаж е подредена изложбата "Артефактът - от откриването до експозицията". Експозицията представя дейността на археолозите и реставраторите от откриването на предметите по време на археологически проучвания до тяхното консервиране, реставриране и полагане на съответните грижи за експониране.

Постъпилите изящни произведения на тракийската торевтика в колекцията на РИМ – Сливен са придобити основно при проучване на богати гробове в района на Сливен, от екип с научен ръководител д-р Георги Китов.

За изобилието на депозираните в гробниците през V век пр. Хр. скъпоценни предмети в Сливенско можем да съдим по находката, открита през 50-те години на ХХ век до с. Старо село, състояща се от разтрошени бронзови съдове, златни и други метални предмети и фрагменти от глинени вази, покрити с черен фирнис (Венедиков 1964: 77-109). По същото време е издигната и Якимова могила до с. Крушаре, в която са положени златна маска, златен пръстен – печат с плочка от ахат, сребърен киликс, сребърна фиала, сребърна каничка, бронзова хидрия, бронзов поданиптер, бронзово ойнохое, меч, върхове на копия и стрели, бронзова броня и три чернофигурни лекита (Димитрова 2008: 41). От първата половина на IV век пр. Хр. е и най-богатото в района погребение – това, под насипа на Далакова могила, където наред с останалите ценни находки са положени и множество елементи от украсата на конска сбруя и юзди, които свидетелстват, че конете с юзди се явяват неразделна част от човешкия свят и неговото културно пространство. Самият владетел е заобиколен с посмъртна златна маска, сребърни ритони с митологични сцени, златен пръстен – печат, златни фиали, и други необходими в задгробния живот предмети, които са основен акцент в експозицията на музея.

В последните години Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков” е сред добрите примери за популяризиране на културно-историческото ни наследство чрез интерактивни средства – демонстрации, възстановки, занимателни работилници и др., които налагат нов начин на съпреживяване и възприемане от туристите. Основни актьори са музейните специалисти (уредници, екскурзоводи, музеен педагог и реставратори) и посетителите, които намират своето място за изява и заедно представят историческия разказ. Например с малките посетители се играе забавната игра „музеен детектив”, в която малкият детектив открива съответния експонат отбелязан на карта на съкровищата и получава награда.

Съществено значение за привличане на посетители има начинът, по който се представя и предлага културно-историческото ни наследство – като връзка с настоящето, като оживяло минало чрез съвременно експониране, като културно-исторически продукт и културно-историческа туристическа стока (вж. Грозева 2010: 704). По - възрастните гости на музея имат възможност да интерпретират предмети, образи и сцени, като пряко участват в историческия разказ. През последните години реплики на златните фиали участват, като важна част от възстановката на култа към слънцето на тракийският град Кабиле на 21 юни. Сувенири на златните фиали се предлагат да се закупят от посетителите.

Акцент са предметите с много висока художествена стойност, които представят в пълнота религиозния мироглед на траките по нашите земи. Основно място в експозицията заемат сребърните ритони с митологични сцени, червенофигурните леканета със сватбарски сцени, златните маски с богата орнаментика и др. предмети, позволяващи на изкуствоведи, етнолози и културолози свободно да интерпретират образите и символите.

Залата, в която е експонирана Далакова могила, е проектирана съгласно вертикалния и хоризонталния космически модел с ясно ограничени пространствени зони: „ляво – дясно”, „център – периферия”. С разположените предмети в лявата страна се отбелязва женската зона, както и сферата на отвъдното, на сакралното (Needham 1978), а дясната мъжката.

За семантиката и функциите на „женските предмети” в царското погребение

В следващите редове ще разгледам няколко типично женски предмета, които са открити в мъжко погребение и ще се опитам да изясня тяхното място и роля в погребалния обред.

Могилите и некрополите са мястото, което осигурява контакт и обредна комуникация между миналото и настоящето, между света на предците и техните наследници. В пространствените класификации опозицията „ляво” – „дясно” има изключително значение като един от механизмите за знаково структуриране на космоса и социума (Needhan 1978). Всички най-древни производствени дейности: грънчарство, тъкачество, предене, са ритуализирани и освен практическата си насоченост са сакрализирани, тъй като крайният им продукт е културен знак, чрез тях символично се осъществява преход от „сурово“ към „варено“, от „природа“ към „култура“ (Маразов 1994: 41). Производственият процес се превръща в език на космогоничните и социологичните представи на архаичния колектив. Разделянето на дейностите на „мъжки“ и „женски“ структурира света (Маразов 1994: 240).

Основополагащо разбиране за гробния инвентар, e че съпровождащите погребението вещи са съзнателно, целенасочено подбрани и извлечени от ежедневна употреба (Клейн 1978: 113). Основание за избора им са преди всичко социални (обозначаване на социалния статус на покойника, легитимността на правоприемника, семейството, рода да го унаследят) (Fagerstörm 1993: 50), идеологически (Маразов 1992: 361) и религиозни (представата за строежа на космоса, за пътя към отвъдното, типът индивидуална есхатология). В този смисъл съпровождащите погребания вещи, могат да бъдат разглеждани като знаци и символи на предварително изграден текст. Текст, който в своята същност отразява митологичната представа за структурата на микро и макро космоса и мястото и ролята на покойния аристократ в тях.

Характерна особеност в тракийския погребален ритуал в Сливенско е присъствието в гробния инвентар на „женски предмети”, включващи накити, метални съдове, чернофигурна и червенофигурна керамика. Тези предмети са материални блага, извлечени от употреба, които от икономическа гледна точка са безвъзвратно унищожени (Маразов 1994: 201). В Древна Тракия показността и разточителността при погребенията, в които съзнателно се унищожават ценности, блага (Fagerstörm 1993; Smith 2007: 163-166), има ново значение, а именно придобива смисъл на семиотично генеративно ядро (Маразов 1994: 201). Извличането на скъпоценни предмети от циркулация в обществото и погребването им е свързано с царската идеология. Богатството принадлежи на богинята на огнището, която бди над чистотата и легитимността на генеалогичната линия, те стават маркер на „своето” и поради тази си функция сакрализират територията на даденото „царство” (Маразов 2007). Чрез скриването им в земята символично се обозначава територията на царството, законната власт над нея и това е основният археологически регистриран ритуал за нейното обновяване. Единствено законният цар, посочен от Богинята, притежава тайното знание и правото да притежава скъпоценния депозит. Актът на скриване, на погребване на съкровищния депозит изисква лиминалност на местата и времето на това ритуално действие. Правилото е те да се разполагат по границата на земята, която те отбелязват като собствена територия (Маразов 1994: 215).

Поданиптерът от Крастава могила, с. Драгоданово, Сливенско, представлява съд с три крачета с изображения на сфинкс, стъпил върху лъвска лапа. Всеки от крилатите сфинксове е стъпил със своите четири лъвски лапи върху голяма и масивна лъвска лапа, която е продължение и завършек на крака на съда. Чертите на човешкото лице са стилизирани и сумарно предадени. Главата завършва с коси, прибрани в сложна прическа и увенчана с диадема, от която надолу се спускат краищата на египетска кърпа. От краката до раменете на фигурата излизат перпендикулярни на нея крила. Долната им част е оформена като волути с извити към тялото долни спирали, а горните – към външната страна. Между спиралите на волутите има украси от трилистни палмети. От средата на гърдите, в горната част, крилата са оформени с двустранно завити към главата на сфинксовете полуокръжности. Върху тях чрез насечки и вдлъбвания са имитирани разперени пера на орел или друга птица. Върху предната част на големия лъвски крак има украса от обърната надолу деветлистна палмета. Лъвската лапа завършва с четири канелюри, имитиращи нокти. В средата на крилата е оформена ажурна перфорация за занитване на тялото на съда. Върху диадемата, торквата на врата на сфинкса, египетската кърпа, както и по някои детайли от украсата на голямата лъвска лапа е положено сребърно покритие (Димитрова 2011: 18-23). Сфинксът е персонификация на хаоса, поради съчетанието в този образ на различни същества – тяло на лъв, глава на жена, криле на птица и опашка на змия (Demish 1977). Тази хибридност прави това митично същество гранично, лиминално по своя характер. Сфинксът е типичен медиатор между световете и времената, но и кодира идеята за автохтонност. Автохтонният произход, който е привилегия на женското, има огромно значение за царската идеология (Marazov 1990: 73-89). Смесената природа на тези фантастични женски същества ги прави синонимни на брака, това отговаря на двойствеността, породена от лиминалността на брачната ситуация. Сфинксът е сексуално ненаситен, което го свързва с неговият асоциален, прединициационен характер, който след брачния ритуал бива укротен, опитомен. Под воала на сфинкса се крие невестата, на която ѝ предстои да приеме новия статус на съпруга (Маразов 2013: 255).

На дръжката на бронзовата хидрия от Якимова могила, с. Крушаре (Димитрова 2008: 39 – 43) е моделирано пластично изображение на сирена. Поставянето на такъв съд в гробното съоръжение повишава степента на сакрална натовареност, която в очите на архаичния човек изглежда далеч по-значима, отколкото чисто икономическата й стойност. Украсата на вазата е с образа на типично лиминално същество – сирена, пряко свързано с водата (Маразов 2013: 210). Водата съхранява паметта – чрез нея героят научава пътя си, преминава инициация. Паметта, като знание за миналото, има корени в отвъдното. Поради това паметта се пази от персонажи, свързани с отвъдното. Така гръцкият орфик се среща с два извора – на забравата и на паметта. Изпитата вода от извора на Мнемозина, богинята на паметта, е средството, чрез което мъртвият ще си „припомни” своята идентичност в отвъдното (Маразов 2013: 228).

От друга страна, хидрията, част от сервиза за пиене, е винаги свързана с девойката: в много вази виждаме как момичета пълнят и отнасят хидрии от извора. Така още един атрибут се свързва с женското присъствие в материалния и изобразителния текст на погребението. Можем да направим извода, че ролята на предметния и на изобразителния текст, въплътен във вазите от Далакова и Якимова могили, е аналогична на сватбените сцени във фреските от Казанлъшката и Свещарската гробници, в които брачната символика е откровено заявена. По този начин погребаните в тези могили аристократи са описани не само като войни и сакрални персонажи, но и като съпрузи на принцесата, дъщеря на Богинята и въплъщение на територията на царството.

Гробните дарове са идентифицирани по същия начин с мъртвия, както зестрата или брачните дарове с невестата. Заедно с владетеля си отива завинаги в миналото/отвъдното и част от хазната, така, както с жената винаги върви и зестрата (Маразов 1999). Аналогия, която в езика на погребалния обред е означена чрез присъствието на „брачната“ тема. Вероятно затова в предметния текст на Далакова могила в с. Тополчане, Сливенско, са включени и леканетата и лекит с брачна иконография. Тези дарове не принадлежат на този свят и както зестрата, така и те стават мярка за ценността, за добродетелите на самия цар, за неговата слава. Те са олицетворение на „самоосъзнаването” на аристократа като герой, измерено през очите на другите, които той отнася със себе си. Затова е толкова важна ролята им на знаци на идентичност, степен на величие в „обезсмъртяването“ на владетеля. Погребалните дарове трябва да идентифицират царя в отвъдното, където минало, настояще и бъдеще съшествуват едновременно (Маразов 2008: 13-25). Затова е и толкова значим подборът на предметите, включени в царското/аристократичното погребение. Те са средството, семиотичния инструментариум, чрез който се описват идеалните идеологически функции на царя/аристократа. Във всички могили от региона чрез предметния код е обозначено трифункционалното социално тяло на аристократа/владетеля, дори и в тези погребения, в които неговата физическа цялост е нарушена. Бракът е една от формите за преход от един социален статус към друг. Чрез сватбата героят се приобщава към богинята и се превръща в богочовек, а това е най-високата позиция в обществото, достъпна единствено за царя. От идеологическа гледна точка сватбата е форма на инвеститура, т.е. на богоизбиране на владетеля (Раевски 1988: 29). Брачните ритуали имат за божествен прототип свещения брак между Небето и Земята. В древния Изток свързването на царя с богинята се възприема като осигуряване на земното плодородие. Светът се обновява всеки път, когато се изпълнява хиерогамията, т.е. при всяко сключване на брачния съюз. Бракът „възражда“ годината и вследствие на това дава плодородие, изобилие и щастие (Елиаде 2002: 31-33).

Сред положените гробни дарове в Далакова могила, с. Тополчане, прави впечатление „сервиз” от пет съда – леканета (Китов 2008: 52). Семантиката на украсата на тези съдове е важен елемент от царската идеология. По капаците на леканетата са представени сватбени сцени. Разполагането на сцени с брачна церемония не трябва да ни учудва. Както във фолклора, така и в гръцката ритуална традиция сватбата е отъждествявана със смъртта. За да се премине от един социален статус в друг, е необходима обредна смърт, т.е умиране на архаичния човек в едно състояние, за да се роди в ново (Елиаде 1957: 103-128). Именно брачният код е удобен за предаване на идеята за прехода на царя към нов статус – на герой, на антроподемон, на човек, заел своето място сред безсмъртните (Маразов 1994: 167). Самото лекане е типично „женски“ атрибут, в който се съхраняват накити и козметика. Това допълнително се подчертава от сватбената иконография на леканетата. Обредното погребване на червенофигурния сервиз в Далакова могила може да се схване като представен в атрибутен код свещен брак, между покойния владетел с Великата богиня. В изображението на два от капаците на леканетата е представена жена, която се оглежда в огледало. В гръцкия изобразителен език огледалото е предметен символ на брачните ритуали. Съгласно разпространената за индоевропейските народи практика, задължителен елемент на брачния ритуал е женихът и невестата да гледат в едно огледало. Подобен обред съществува и в древна Индия, което позволява да се предположи много древния му произход. В този обред се допуска и съвместно отпиване от ритуална напитка. Присъствието на сватбени сцени по съдовете от Далакова могила е аналогично на украсата на купола на Казанлъшката гробница и насочва интерпретацията, че тази сцена изобразява момента на приобщаване на царя към богинята. Пример за подобна обредна практика се е запазил в скитски ежегоден празник (Раевски 1988: 122). Избраникът на богинята заспива т.е. умира до свещените дарове (във всяка митология сънят е тъждествен на смъртта). Автохтонът, синът на земята, се връща в нея. Смъртта му е тълкувана и като сватба с богинята-земя ( в качеството им на преходни ритуали, двата акта са идентични). Събуждането на избраника явно се интерпретира като ново раждане от лоното на земята, върху която той е спал. Родило се е новото поколение автохтони (Маразов 1994: 73). Смисълът е в идеята за ново раждане на владетеля след неговата смърт. Членовете на опозицията раждане – умиране в митологичното съзнание са тъждествени като елементи от общата структура на обредите раждане, брак, смърт. Това е необходимо за основното есхатологично предназначение на гробницата като култово съоръжение – да осигури ново раждане на мъртвия владетел в отвъдния свят (Маразов 1992: 418). Поставянето на „женски” предмети в гробниците осигуряват безсмъртието на погребания аристократ и служат за заместители на любимата съпруга, която трябва да остане в света на живите (Nankov 2011:16).

Погребението запазва паметта за мъртвия аристократ, скъпоценните дарове, депозирани в гроба, имат задачата да съхранят приемствеността на самата царска институция. Всеки предмет води произхода си главно от религиозната функция, която трябва да изпълнява в ритуала. Доказателство за функционирането на всички предмети в мистериален контекст ни дават пластичните и гравираните по тях изображения.

Ценните предмети са и знак за богатството на погребания и на неговия род. В аристократичната идеология скъпоценните предмети символно обозначават икономическата функция, представата за изобилие, а владетеля – като модел на идеалния цар (Маразов 1992: 425-431; Маразов 1994: 6-7). Така количеството и стойността им в предметния текст отразява не само възможността за притежание на богатство, но и степента на достъп до него, а оттам на икономическото, политическо и социално положение на покойника в обществената йерархия.

Цялата тази система от визуални знаци има за цел да утвърди в съзнанието на поданиците царската идеология. Този митологичен цикъл, служи като средство за изразяване на разпространените в обществото концепции, за изградения от боговете световен ред и като средство за предаване на традициите от поколение на поколение. Именно митологичните прецеденти свидетелстват за божествената санкция за запазване на стабилността и непоклатимостта на тази социалнополитическа организация, което е залог за благополучие и процъфтяване на обществото.

Литература

Вернан, Жан-Пол 2005: Вселеная, боги, люди. Москва: Независимая газета [Vernan, Zhan-Pol 2005: Vselenaya, bogi, lyudi. Moskva: Nezavisimaya gazeta].

Грозева, Мария 2010: Представяне на недвижимото културно-историческо наследство на България под формата на културно-исторически оси. – В: Алтернативи за развитие на съвремения туризъм. Варна: Наука и икономика, ИУ – Варна, с.704, 2010. [Grozeva, Maria 2010: Predstavyane na nedvizhimoto kulturno-istorichesko nasledstvo na Bulgaria pod formata na kulturno-istoricheski osi. – In: Alternativi za razvitie na savremeniya turizam. Varna: Nauka i ikonomika, IU – Varna]

Димитрова, Диана 2008: Якимова могила. – В: По пътя на миналото. Сборник научни статии по повод 65-годишнината на д-р Георги Китов. София: Арос, 221–225 [Dimitrova, Diana 2008: Yakimova mogila. – In: Po patya na minaloto. Sbornik nauchni statii po povod 65-godishninata na d-r Georgi Kitov. Sofia: Aros, 221–225].

Димитрова, Диана 2011: Загадката на Крастава могила. – Наука, № 1, 18–23 [Dimitrova, Diana 2011: Zagadkata na Krastava mogila. – Nauka, No. 1, 18–23].

Елиаде, Мирча 1957: Посвещаване, ритуали, тайни общества. София: ИК „Прозорец“ [Eliade, Mircha 1957: Posveshtavane, rituali, tayni obshtestva. Sofia: ]

Елиаде, Мирча 2002: Митът за вечното завръщане. София: „Захарий Стоянов“. ISBN 954-739-230-1

Китов, Георги 2008: Долината на тракийските царе продължава на изток. –Наука, № 1, 49–56 [Kitov, Georgi 2008: Dolinata na trakiyskite tsare prodalzhava na iztok. –Nauka, No. 1, 49–56].

Маразов, Иван 1992: Мит, ритуал и изкуство у траките. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ [Marazov, Ivan 1992: Mit, ritual i izkustvo u trakite. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”].

Маразов, Иван 1994: Митология на златото. София: „Христо Ботев“ [Marazov, Ivan 1994: Mitologiya na zlatoto. Sofia: “Hristo Botev”].

Маразов, Иван 1999: Хубавата Елена. Между „името“ и „нещото“. – В: Маска и ритуал. Съст. Георг Краев, Ирена Бокова. София: НБУ, 14-71, 1999. [Marazov, Ivan 1999: Hubavata Elena. Mezhdu “imeto” i “neshtoto”. – In: Maska i ritual. Sast. Georg Kraev, Irena Bokova. Sofia: NBU].

Маразов, Иван 2005: Heterotopia на древна Тракия. 1. Могила, гробница, погребални дарове. – МИФ, 10 (Съкровището), 73–122 [Marazov, Ivan 2005: Heterotopia na drevna Trakiya. 1. Mogila, grobnitsa, pogrebalni darove. – MIF, 10 (Sakrovishteto), 73–122].

Маразов, Иван 2007: Съкровище и територия. – Български фолклор, № 3, 123–131 [Marazov, Ivan 2007: Sakrovishte i teritoria. – Bulgarski folklor, No. 3, 123–131].

Маразов, Иван 2008: Златна пластинка за покриване на устата. – Годишник на Регионален исторически музей – Сливен, т. 1, 13–25 [Marazov, Ivan 2008: Zlatna plastinka za pokrivane na ustata. – Godishnik na Regionalen istoricheski muzey – Sliven, t. 1, 13–25].

Маразов, Иван 2013: Амазонките. София: „Захарий Стоянов“ [Marazov, Ivan 2013: Amazonkite. Sofia: “Zahariy Stoyanov”].

Раевски, Дмитрий 1989: Митология на скитите. София: Български художник [Raevski, Dmitriy 1989: Mitologiya na skitite. Sofia: Bulgarski hudozhnik].

Demisch, Heinz 1977: Die Sphinx. Geschichte ihrer Darstellung von den Anfängen bis zur Gegenwart. Leinen: Urachhaus.

Fagerstörm, Kre 1993: Wealth Destruction as a Sing of Iron Age Political Strife; the Greek Example. – Current Swedish Archaeology, 1, 49–57.

Marazov, Ivan 1990: Aspeсts of the Royal Hestia. Hestia and Idea of Autochthonicity. – Orpheus, 0, 73–89.

Nagy, Gregory 1981: Another Look at KLEOS APHTHITON. – Würzburger Jarbücher für die Altertumswissenschaft, 7, 113–116.

Nankov, Emil 2011: Berenike Bids Farewell to Senthes III: The Silver – Gilt Scallop Shell Pyxis from the Golyama Kosmatka Tumulus. – In: Archeologia Bulgarica, 15, No. 3, 1–22.

Needham, Rodney 1978: Right and left. Chicago: University of Chicago Press.

Smith, Allen T. 2007: The Politics of Loss: Comments on a Powerful Death. – In: Laneri, Nicola (ed). Performing Death. Social Analyses of Funerary Traditions in the Ancient Near East and Mediterranean. Chicago: The Oriental Insitute of the University of Chicago, 163–166.

Автор на статията, публикувана в сп. "Български фолклор": Д-р Николай Сираков


Снимки:

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net