Идеята за текстилна фабрика е инициирана от сливналията Добри Желязков през 1834 г. Считан за първия български индустриалец, останал в историята с името Фабрикаджията, той въвежда процеса на индустриализация не само в българските земи, но и на Балканите. Основните предпоставки за зараждане на фабричното производство и текстилната индустрия на Балканите са свързани с нарасналото търсене от страна на европейските търговци на текстилни изделия, непрекъснато увеличаващите се потребности на османската армия, на султанския двор и на населението от големите градски селища. Така в началото на 1836 г. султан Махмуд II издава ферман, в който се посочва, че Фабрикаджията се освобождава от данъци и такси, като е договорено изграждането на първата държавна фабрика за производство на шаяк и сукно. Построено е двуетажно здание, което започва да функционира година по-късно. Благодарение на осигурения пласмент на продукцията и успешното функциониране на фабриката, се налага нейното разширение, което я превръща в своеобразен текстилен комплекс. По този начин през 1843 г. е завършена и новата триетажна сграда – единственото фабрично здание, съхранено до наши дни.
След 1904 г. част от сградите се предоставят на текстилното училище, а голямото фабрично здание е предадено на Министерството на правосъдието за затвор, който реално функционира до 1960 г.
Днес залите, с които разполага обектът, са предвидени за временни изложби. Експонирани са следните изложби:
- "Моят град в годините отминали (1878-1940)";
- "Святото ни дело - Съединението";
- „Един завет! На родний край пазете си земите“, посветена на участието на сливенски 11-ти пехотен, 7-ми конен и 6-ти артилерийски полкове в Първата световна война 1915-1918 г.;
- "Феерия от мъниста";
- "Фосили от Мезозойската ера";
- "Образи на наследството";
- "Нов български университет гостува в музея".
Снимки
