I Love Bulgaria

Новини

Христо Топракчиев – един от основателите на българското въздухоплаване

19 октомври 1912 год. Разгарът на Балканската война. Поручик Христо Топракчиев, един от тримата български летци, поставили началото на военната авиация у нас е на своя пост във военното летище край Свиленград. В ранните следобедни часове на студения октомврийски ден му предстои да лети над Одрин с бойна задача. Изпълнявал два пъти преди това бойни полети, той вече има необходимия опит. В 15 часа следобед самолетът му се насочва към противниковите позиции. При този полет освен позиви, той взема и кошче с бомби „Гелгер“, което прикрепя към самолета. След около 50 минутен полет, изпълнил задачата, се появява на хоризонта откъм Одрин. Минути преди да се приземи самолетът рязко се накланя, насочва се към земята и се разбива на 300 метра западно от летището. Присъствуващите се втурват към мястото на катастрофата, но не са в състояние да помогнат на горящия летец. Остават само безпомощни наблюдатели на героичната му гибел. Свидетели на катастрофата са и двама сливенци – Никола Недялков Дачев, мобилизиран като телефонист и Продан Таракчиев- летец. По спомен на Никола Дачев злополуката е станала при излитането на самолета, който достигнал височина 100-200 метра и след това се разбил. Продан Таракчиев пръв достига до мястото на катастрофата, но е било невъзможно да се помогне на горящия Топракчиев. „Невъзможно беше да се гаси бензин и масло с вода“ – пише по-късно в спомените си Продан Таракчиев. Той успява да вземе часовника му, който все още работел.

Житейският път на поручик Топракчиев е кратък. Роден е на 16 декември 1885 г. в Бургас, но коренът му е от Сливен. Бащата, Андрей Топракчиев, роден в Сливен е чиновник в митницата. Майката е домакиня. В семейството израстват пет деца. Христо има един брат Добри и три сестри – Невена, Радка и Веска. Христо Топракчиев завършва прогимназия в Сливен и през септември 1900 г. постъпва като кадет във Военното училище. За социалистически идеи е изключен и изпратен да завърши задължителната си военна служба в 7 пехотен Преславски полк в Шумен. През 1907 г. бащата на Топракчиев, подпомогнат от зет си полковник Георги Тебев, издействува завръщането на сина си във Военното училище, което той завършва на 2 август 1908 г. и получава званието „подпоручик“. Установява се на служба с Първа пионерна дружина в София. Проявява интерес към самолетното дело след проведените на 15 ноември 1910 г. показни полети на руския пилот Борис Маслинков. Явява се на конкурсен изпит за набиране на военни летци на 17 януари 1912 г. От кандидатствувалите 21 офицери – 12 издържат изпита. На конкурса по успех Христо Топракчиев е четвърти и попада в първата тройка офицери, определени да учат във Франция. Групата трябва да се яви в пилотската школа при училището на френския летец Луи Блерио в Етан до Париж, закъдето заминава на 9 април 1912 г.

На 14 юли 1912 г. тримата българи от първата група поручиците Симеон Петров, Никифор Богданов и Христо Топракчиев се явяват на изпит пред комисия от Парижкия аероклуб. Цялата българска група се представя достойно и завършва успешно обучението си. Всички получават документ за правоспособност.

Френският авиатор Блерио прелетява Ламанша със своя самолет на 25 юни 1909 г. След този полет последват усъвършенствувания на конструкцията на аеропланите. Аеропланното дело като спомагателно бойно средство се регистрира през 1910 г. Тогава в София идва пилотът-авиатор Борис Маслинков с биплана си „Фарман“. Сполучливите му летения заинтересоват всички среди, особено военните. През 1911 г. започва агитация за създаване на частна аеропланна служба в България. В София се организира аеропланен клуб, а в Пловдив се основава акционерно дружество „Аероплан“. То урежда аеродрум в града, но не се намира нито един желаещ да лети и скоро дружеството е ликвидирано. В края на 1911 г. се слага началото на авиацията у нас със закупуването на няколко аероплана: от Франция – един моноплан „Блерио“, един биплан „Воазер“ и един биплан „Сомер“. От Германия – един биплан „Райт“ и от Англия един моноплан „Бристол“.

През август тримата летци се завръщат в България и поставят началото на военната авиация. Към техническия парк на Железопътната дружина се оформя едно аеропланно отделение, което по-късно, заедно с балонната рота образува въздухоплавателния парк към Железопътната дружина. За първи командир на това отделение е назначен Христо Топракчиев. Между 5 и 10 септември 1912 г. се провеждат Шуменските крепостни маневри. В тях участвува под командуването на поручик Топракчиев и аеропланното отделение с единствения си самолет. В хода на маневрите Топракчиев дава идеята самолетът да се използува не само за разузнаване, но и за бомбардиране на противникови обекти. Той прави предложение и за изработване на аеропланна бомба, образец „Христо Топракчиев“.

На 5 октомври 1912 г. България обявява война на Турция. Поручик Топракчиев иска разрешение от началника на въздухоплавателния парк за преместване на летището в района на Свиленград, по-близо до фронтовата линия. В местността „Малка поляна“ край града под негово ръководство започва усилена подготовка на летището и наличните самолети за изпълнение на бойните задачи. В първите дни на войната, започват да пристигат поръчаните от чужбина самолети, броят на които до края на военните действия достига 27. Завръщат се и всички офицери, изпратени на обучение в чужбина и на летището „Малка поляна“ се събират 13 летци. Започва усилена работа по сглобяването, подготовката и изработването на самолетите. За командир на аеропланното отделение е назначен завърналия се от Германия подпоручик Радул Милков.

На 16 октомври 1912 г. Радул Милков и Продан Таракчиев със самолет „Албатрос“ се издигат и прелитат на 500 метра височина над Одрин с разузнавателна цел. Това е първият боен полет и ражденна дата на българската военна авиация. Чуждите наблюдатели и кореспонденти бързат да съобщят на целия свят за новия български подвиг – използуването на самолета като бойно средство. В България пристигат 120 военни наблюдатели и кореспонденти от Франция, Англия, Русия, Италия, Швейцария, Румъния и др. На 16 октомври и поручик Топракчиев очаква разрешение да лети и внимателно следи подготовката на своя самолет „Блерио“. Извършва краткотраен полет над Одрин.

На 17 октомври поручик Топракчиев отново лети над Одрин с руския пилот Тимофей Евтимов със самолет „Блерио“. Те разузнават позициите на противника и хвърля позиви. При този полет Топракчиев хвърля и една бомба „Одринка“. Първоначално турците са обхванати от паника, но скоро откриват стрелба по самолета. При завръщането на летището се оказва, че крилата на самолета са пронизани на 11 места. По една щастлива случайност не е засегнат пилота. Този полет е описан от френския кореспондент Ришар във в. „Матен“, който разнася славата на Топракчиев по света. Той пише за Топракчиев: „Красив, храбър офицер, смел до безразсъдство, до лудост. Той беше военен разузнавач и авиатор“.

Идва и злополучния 19 октомври, денят в който загива 27 годишния поручик, в момент в който прилага своя опит и майсторство като пилот. Неговото име остава в историята като първата жертва на световната военна авиация. Бойният другар на Христо Топракчиев Радул Милков пише: „Тогава летяхме на неусъвършенствувани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, защото никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята.“

С военни почести Христо Топракчиев е погребан в Свиленград. Посмъртно е награден с военния орден за храброст IV степен.

Снимка източник: opoznai.bg

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net