I Love Bulgaria

Новини

Падането на Одрин

Началото на войната, останала в историята с името Балканска, се поставя на 5-ти октомври 1912г. с Манифеста на цар Фердинанд към българския народ. Целта и откриваме в текста на манифеста : ….отвъд Рила и Родопите нашите братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот”.

Участието на България в Първата балканска война е поредица от изпитания. За тази война нацията се подготвя 35 години, за нея се отделят близо 40 процента от националния доход на страната. Въоръжена с най –модерното оръжие за началото на 20 век, вдъхновена от справедливата цел за обединение на всички българи, нацията показва невиждан масов героизъм. Както заключава академик Георги Марков „ от опълченеца, бутащ волската кола по разкаляните пътища до генерала, будуващ над огромната отговорност за живота на хиляди войници се утвърждава свободната нация.”

За да достигне до Одрин българската армия преминава дълъг и кървав път през Каспа, Гечкенли, Селиолу Ескиполос, Петра и Еликлер.

За малко повече от две седмици от началото на войната тя превзема Лозенград и Люлебургас .

Одринската крепост се нарича стратегически ключ към портите на Цариград. Българските войски стигат до столицата на Османската империя, заобикаляйки Одрин , но идва времето, когато те трябва да го превземат.

Обсадата и превземането на Одринската крепост се ръководи от командващия Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов. Генерал – майор Георги Вазов командва Източния сектор, където се извършва настъплението, довело до превземането на града.

Тракийският град Одрин е укрепен под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Те имат 24 каменни форта, батареи, окопи, ходове за съобщения,телени мрежи вълчи ями , фугаси. Гарнизонът на крепостта е в състав 65 000 турски бойци, 524 оръдия , 20 тежки картечници.

Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери.Те имат 1300 оръдия, като от тях 100 са сръбски.

Планът на българското командване предвижда настъплението да започне нощем с разсичащ главен удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в Източния сектор на турската отбрана.

На 11 март в 13,30 часа стотици български оръдия откриват огън в направлението на главния удар, прилагайки за пръв път тактиката „ огневи валяк „ .Българските снаряди преорават площите на предната турска позиция, унищожавайки окопи, фортове, телени заграждения. В 19 часа на 11 март артилерийския огън е прекратен и българската войска тръгва в атака. В 4 часа сутринта атакуващи части нахлуват в предната турска позиция и я овладяват до сутринта. Опитът на турските части да получат помощ е спрян от преградния огън на българската артилерия.

На 12 март началникът на Източния сектор генерал-майор Георги Вазов обявява по войските : „ Трябва да се помни ,че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад безславие и смърт”.

По обед, на 12 март нашата артилерия открива огън по главната турска позиция. След полунощ първи тръгват в атака 10-ти родопски и 23 Шипченски полк, атакуващи съответно фортовете „ Айджиолу” и „ Айвазбаба. Родопчани превземат своя форт в 1 часа и 50 минути на 13 март, а шипченския полк – 4 часа 30 минути. Фортовата линия е разкъсана и на друго място – втора бригада на Трета балканска дивизия превзема фортовете Йълдъз табия, Топиолу и Кавказ, стоящи пред фронта и. Избухва паника сред турските войници и те побягват към града,, преследвани от българските военни части. Когато славната втора бригада на 3-та Балканска дивизия навлиза в покрайнините на Одрин, нейните челни части са посрещнати от парламентьори на Шукри паша с молба за предаване на гарнизона. Полковник Рибаров заповядва спиране на огъня и веднага уведомява генерал Вазов. В 10 часа българските войски с развети знамена и под звуците на бойни маршове влизат в Одрин , радостно поздравявани от населението. Хилядата конници препускат по брега на р. Марица и първи влизат във форта Хадерлъка, където се помещава щабът на крепостната отбрана и командирът на гвардейският конен полк полковник Генко Мархолев обявява Шукри паша за пленен. Смазаният от поражението комендант на крепостта се опитва да възрази, че е готов да предаде крепостта с условия, но непреклонният гвардейски офицер го пресича нетърпеливо с думите „ Одрин е вече превзет с пристъп. За никакви условия не може да се говори.” По-късно, Шукри паша, предавайки сабята си на Цар Фердинанд ,казва „ Убедих се Ваше Величество, че за българския войник непревземаема крепост няма.”

Над четирите минарета на „ Султан Селим” се веят български трицвети, част от тях поставени от кандидат-подофицера от 29 пехоте Ямболски полк кандидат-подофицер Михо Георгиев. Победният вик Ура се разнася по бреговете на трите морета , където щом престават да чуват гърма на топовете го подемат по-нататък. Дълги пленнически колони се заизнизват от превзетата крепост : 14 паши, 2000 офицери, 60 000 подофицери и войници, предавайки 16 знамена, 600 оръдия и значително количество боеприпаси. Съпоставени с тези внушителни числа, дадените жертви, макар и много скъпи са оправдани : 1298 убити, 6655 ранени българи, 274 убити и 1173 ранени сърби.

Падането на Одрин се посреща от българското правителство и целия български народ с всеобщо ликуване , защото с тази внушителна победа идва мирът. 13 март 1913г. се оказва нещастно число за Османската империя и щастливо за България , която с тази величава победа изкачва върхът на бойната си слава.

Как родният ни град Сливен и нашите съграждани отбелязват най-бляскавата военна победа , победа с огромен отзвук в цял свят , за която своя принос дават и наши съграждани проличава в Обявлението на Сливенския околийски началник от 14 март 1913г. То гласи: Обявявам на населението , че вчера в 2 часа подир обяд биде превзет град Одрин от българските победоносни войски . По този случай днес в 10 часа преди пладне в църквата „ Свети Димитър” в града ще се отслужи панихида за падналите в сраженията и молебен за бляскавата победа. Препоръчва се на гражданите да украсят със знамена къщите си и да присъстват на панихидата и молебена”.

Новината за превземането на Одринската крепост се разнася надлъж и на шир по целия свят.

Днес, 107 години след Одринската епопея отеква ехото от величавата битка, за да напомня на днешното и бъдещото поколение за бойната слава и българския боен дух, проявен от нашите войници в далечната 1913г.

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 ч. – 12:00 ч. 14:00 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net