Под знамето на свободата: горяните
София, 2021 г. Печатница "КОРС". Триезичното издание цели да информира и провокира интереса към горянското съпротивително движение в България и по-конкретно в Сливенския регион, което се заражда в знак на несъгласие с установяването на комунистическо управление по съветски образец в страната. Книгата е посветена на 70-годишнината от потушаването на най-ранното в Европа масово антикомунистическо въоръжено въстание и е реализирана с финансовата подкрепа на фондация "Конрад Аденауер" - България.
Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие
Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие. София: ИЕФЕМ – БАН, 2022. 243 с./ Cultural Resources, Heritage Valorization and Local Development. Sofia: IEFSEM – BAS, 2022. Достъпно на: https://iefem.bas.bg/kulturni-resursi-valorizirane-nasledstva.html . Книгата съдържа студии, резултат от научните изследвания в рамките на едноименен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (ДН20/12 от 20.12.2017). Авторският екип включва специалисти от различни институции: Валентина Ганева-Райчева и Наталия Рашкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, Ирена Бокова и Кристиян Постаджиян от Нов български университет, Николай Ненов, Искрен Великов и Силвия Трифонова-Костадинова от Регионален исторически музей – Русе, Николай Сираков от Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен. На примерите на Русенска и Сливенска област авторите показват възможностите за инструментализация на наследството с участието на музея като институция посредник и среда в общуването между различни социални актьори. Културното наследство е анализирано като инструмент за местно развитие, но и като елемент на международни, национални и регионални политики. Проучени са локални политики и практики за опазване, реконструиране и ценностно преосмисляне на културни наследства. Прояви на празничното са интерпретирани в контекста на развитието на утвърдени и познати форми като събори и фестивали, на създаването на нови празници и събития с творческа насока, в контекста на дейности, които обхващат природни ресурси и тяхната трансформация и интерпретация като местно наследство. Наследствата в музея и тяхното функциониране в дигитална среда за споделяне на знание, емоция и съпреживяване е нова посока на изучаване и анализ в рамките на проекта.
ТОЙ НЕ УМИРА – Сливен на безсмъртните си синове, 1935
Сливен, 2020 г. Печат „Абагар“. Под научната редакция на проф. д.и.н Иван Русев. Първото издание на сборника е публикувано през далечната 1935 г. по повод построяването на паметника в чест на войводата Хаджи Димитър – личност, оставила траен отпечатък в борбите за национално освобождение, и име, с което град Сливен се асоциира. В този сборник, съчетал в едно художествени произведения, разкази, снимков материал и интерпретации по изключително вдъхновяващ начин, прозира дълбоката почит към живота и делото не само на Хаджи Димитър, но и на Добри Чинтулов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, д-р Иван Селимински и други видни личности от Сливен. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“ – Сливен.
Конят и неговите митологични превъплъщения
Сливен, 2020 г. Издателство "Обнова". Конят заема специално място в икономическия и социалния живот, в митологичните представи и религиозните практики на древните траки. Двуезичното издание - на български и английски език, разглежда детайлно три уникални предмета от колекцията на РИМ - Сливен, които изобразяват митичното животно. Реализирана с финансовата подкрепа на Общински фонд "Култура" - Сливен, книгата цели да популяризира пръстена с хипокамп, позлатения сребърен ритон с протоме на кентавър и ритона с тяло на петел и глава на кон, съхранявани в регионалния музей."
Местно знание и сакрална топография в Сливенско
Сливен, 2014 г. ИК „Жажда”. Монографично изследване на сакрални обекти в Сливенско, съотносими с представата за сакралност в местното знание- всичко онова, което е съхранено в него, за свещени места и което в някаква степен представлява част от реалното пространство или (и) е елемент в неговата организация с оглед усвояването му: светилището, манастирът, царски топоси, други сакрализиран места, обредът и сакралната топография съкровището и сакралната топография. В приложение са включени множество легенди, представи и предания, свързани със свещени места и снимки на сакрални обекти.
Топонимията на Сливенска околия.
Велико Търново, 2012. Издателство „Фабер”. Мащабно монографично изследване на топонимичната система в Сливенско, в което са включени две студии на авторите: Топонимия и история и Топоси на местното знание, географско-исторически преглед на Сливенско, историко-поселищни отношения, исторически справки за селищата в Сливенска околия, корпус на местните, легенди и предания, свързани с местности.
Фолклорна история на Твърдишко
Сливен, 2011 г. ИК „Жажда”. Специфично по своята същност издание, чийто обект е съхраненото местно знание в частта му на фолклорната история, в която историята на селищата е интерпретирана в легендите, представите, преданията, съхраняването и предаването на историческата информация със средствата на фолклорната традиция. Представена е локалната специфика на тази традиция в Община Твърдица, област Сливен. В приложение са включени множество легенди, представи и предания от района, както и снимки на местности, свързани с тях.
Съкровище и фолклорна история. І част
Сливен, 2006 г. ИК „Жажда”. Монографията предлага опит за изследване на специфичното знание за съкровище и вариант на тълкуване му като част от системата на фолклорното знание. Анализът си основава върху събран материал в един регион, Сливенския, което отвежда до идеята за проследяване на възможен регионален модел на възпроизвеждане на фолклорното знание и ценностната система чрез знанието за съкровище, съотносим с общобългарския етнически модел. Приложени са множество предания за съкровище от Сливенско.
Хайдутинът воин-пазител на съкровище
Сливен, 2003 г. ИК „Жажда”. Изследването се състои от две части: 1. Анализ относно преданията за хайдути и мястото им във фолклорната история и 2. Приложение от корпус от 149 предания за хайдути в Сливенско- единствените досега събрани и издадени в такъв обем от един регион предания от този род.
Другият град. Сливен
2003 г.: ИК „Жажда”Специфичен модел на изследване, насочен към културно-историческата памет, съхранена в старите Сливенски гробища. В основата на това изследване е да се предостави възможност на читателя да добие представа и да получи информация` за живота и дейността на предшествениците, за историческите и културни процеси и явления в града в продължение на повече от един век.
Сечи, сечи месечинка
Сливен, 1999 г. ИК „Жажда”.Изданието представлява опит да се систематизират в контекста на детския фолклор традиционни залъгалки, броилки, детски игри и играчки, събрани на територията на Сливенско. В авторския предговор и направен анализ относно същественото място на този дял от фолклора в традиционната култура на региона.
Блажена гора зелена
С. 1994 г.: Издателство на СУ „Климент Охридски”.Изданието представя корпус от 126 народни песни и 17 предания за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, известни до момента. Предговорът е на изтъкнатия български фолклорист проф. Тодор Ив. Живков. Авторското въведение обяснява стремежът да се разкрие мястото на образите на двамата войводи в българската фолклорна, процесът на събиране на материалите и структурата на изданието.
Музейното дело в Сливен 1878 - 1960
През м. октомври 2009г. излезе книгата "Музейното дело в Сливен 1878 -1960".Това е един труд на директора на РИМ -Сливен Г.Кюпчуков,който ще попълни празноти от историята на музея и изобщо историята на Сливен.
Наред с научната цел, в проучването се възкресяват имената на първите радетели на музейното дело. Този труд е едно задълбочено изследване на историята на музейното дело в Сливен,което автора условно разделя на няколко периода:
Първи период обхваща времето от 14.02.1878г и завършва в 1913г.
Втори период започва от 1913г и завършва в края на 1951г.
Трети период е от началото на 1952г. до началото на 1960г.
Хайдутинът мит и история
Книгата "Хайдутинът мит и история" на д-р Владимир Демирев е едно задълбочено изследване на хайдушкия фолклор. Основния фолклорен материал, върху който се гради тезата на това изследване се състои от 161 песни и 149 предания. Всички текстове за записани в Сливенско в различно време. Голяма част от песните и особено преданията са изцяло творчество на местния народен творец.
Съществен момент в настоящото изследване е систематизацията на събрания материал, а именно избран е принципът на „следване” на фолклорната „биография” на хайдутина и хайдушката дружина.
Структурата на изследването включва уводна част, три глави и заключение. Всяка от главите има своя „вътрешна” организация, обозначена чрез подзаглавия, поставящи определени акценти.
Втората световна война и България" 1939-1947 г.
През месец септември 2006г. излезе от печат сборника “Втората световна война и България" 1939-1947 г.”,който съдържа доклади и научни съобщения от проведената на 7 и 8 април 2005г. в гр.Сливен
Национална научна конференция „Втората световна война и България1939 – 1947г.”, посветена на 60 годишнината от края на Втората световна война. В над 50 доклада и научни съобщения, музейни специалисти и архивни работници от цялата страна, преподаватели, историци от Софийския, Великотърновския и Шуменския университети и ИИ при БАН представят най-голямата, без аналог в историята на човечеството война и участието на България в нея. Представени са различни гледни точки въз основа на нови изследвания, в което се състои и научния принос на сборника.
Съкровище и фолклорна история
През 2006 г. излезе от печат книгата “Съкровище и фолклорна история”, чийто автор е фолклористът от Исторически музей- Сливен д-р Владимир Демирев.
Предложеното в това издание представлява опит за изследване на специфичното знание за съкровище, често определяно само като иманярско знание. Преосмисляне на иманярското предание като предание за съкровище, заради широкия му периметър, кореспондиращ с различни пластове и аспекти на фолклорното знание, заради съществената му роля в процеса на съхраняване и възпроизвеждане на разнопосочна културна и историческа информация, именно като фолклорно знание с присъщото му оценъчно отношение, утвърждаващо го като ядро във фолклорната история.
Разглеждат се взаимоотношенията съкровище- идентичност (етническа и личностна), осмислени чрез типовете съкровища с доминираща позиция на българското съкровище във вариантите му: хайдушко, манастирско и царско.
В същия контекст се анализира и позицията на съкровището в усвояването на етничното пространство и мястото му в сакралната топография.
Разсъжденията се основават върху събран материал (около 120 предания за съкровище- като приложение към изданието) в един регион- Сливенският (Котленско, Твърдишко, Новозагорско), което отвежда до идеята за проследяване на възможен регионален модел на възпроизвеждане на фолклорното знание и ценностна система чрез знанието за съкровище, съотносим с общобългарския етнически модел.
Българските музеи в условията на членството на страната в Европейския съюз
Сборникът съдържа научните доклади и съобщения от националната юбилейна конференция, проведена на 13 и 14 май 2008г. в Сливен на тема " Българските музеи в условията на членството на страната в Европейския съюз",посветена на 130 години музейно дело и 95 години от създаването на музей в Сливен.
Сборникът съдържа 41 доклада и научни съобщения.Техни автори са научни работници и специалисти от висши учебни заведения,, институти при БАН, национални и регионални музеи.
Съзидатели
Излезе от печат книгата „Съзидатели”, която представлява алманах на сливенските кметове за периода 1878 - 2007 г. Автори на изданието са Виолета Семова, Веселина Янакиева и Вяра Владова - специалисти от отдел „Нова и най-нова история” при Регионален исторически музей.
Идеята за написването възникна с приближаване честването на 130 години Сливенска община през 2008 г. Изданието, състоящо се от 343 страници, съдържа портретни снимки на всички сливенски кметове, управлявали Общината от 1878 до 2007 г., биографични данни за всеки един от тях и извършената дейност по време на мандатите им, показана в снимков и документален материал. Броят на снимките и документите, отпечатани в изданието е 310, като за периода 1878 - 1944 те са 252, а за периода 1944 - 2007 г. – 58. То е финансирано от Община Сливен и от внуците на един от сливенските кметове Стефан Сотиров – д-р Юлиана Рот и д-р Стефан Джендов.
Книгата попълва една празнина от страниците на историята на гр. Сливен.