I Love Bulgaria

История на музея

istoria-1

През Българското възраждане мнозина родолюбци осъзнават  ролята на историческите извори и съхранените знания за националното самосъзнание, за опазване и утвърждаване на българския дух. След 30-те години на ХІХ в. интересът към българските старини е особено изявен. Все повече българи, между които Анастас Дукиади, д-р Иван Селимински и други сливенци, насочват усилията си към събирането и съхраняването на знаците от  родното минало. Откритите материали се предават най-често  на чужди учени, които ги публикуват в своите проучвания.

През Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. д-р Василий Николаевич Радаков, лекар в ХІ армейски корпус на руската армия, извършва орнитоложки и  антропологически изследвания  в българските земи. На 18 февруари 1878 г. той организира в Сливен предварително заседание на Комитет  на Московското етнографическо общество. За председател на това ново „Общество” е избран Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Серафим. Събраният антропологичен материал е изпратен в Москва, където през следващата година  е открита Първата руска  антропологична изложба. 

След създаването на Областна библиотека и музей на Източна Румелия,  в Пловдив през 1882 г., сливенци изпращат там откритите  старини в града и района – монети, бронзова и каменна пластика и др.

Началото на музейното дело в Сливен е свързано с дейността на братята чехи Шкорпил – учители в Сливенската гимназия през 80-те години на ХІХ в. Херменегилд  /Хермин/  Шкорпил е учител по естествена история в  гимназията от 1881 г. до 1886 г., а брат му Карел Шкорпил преподава по математика и физика там през учебната 1887-1888 г. Резултат от активните им научни проучвания в Сливен и района са книгите „Природни богатства на целокупна България” /1884 г./, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия” /1885 г./, „Спомен на Сливен и манастирите му. Исторически бележки” /1886 г./ и др. 

Идеята за създаване на първата музейна сбирка в Сливен е на Хермин Шкорпил, който започва нейното реализиране през учебната 1883-1884 г. в Сливенската областна реална гимназия. Отначало в сбирката има 180 римски, византийски, турски и дори китайски монети, керамичен съд, бронзова кука, част от мозайка.  Братя  Шкорпил, първо Хермин, а след него и Карел, спечелват за каузата „музей” своите ученици в гимназията, колегите си учители и други представители на сливенската интелигенция. Последователите им се ангажират да издирват, събират, съхраняват и показват старини от града и района. 

На 27 януари 1888 г. в Сливен е учредено  Научно дружество, което създава „Инструкция за събирането на археологически, исторически и географски материали”. 

На 3 февруари 1905 г., министърът на просветата Иван Шишманов, издава окръжно № 1396 с призив за създаване на малки музеи, които да се уреждат без държавна поддръжка, като се разчита на отзивчивостта на „ученици, граждани и селяни”.  През същата 1905 г. наследниците на художника Димитър Добрович подаряват 12 негови картини на Българското народно читалище „Зора” в Сливен, с което се поставя началото на музей към читалището. Несъмнено призивът на проф. Иван Шишманов  и дарените  картини на Димитър Добрович подтикват към реализация идеята да се създаде музей в Сливен, какъвто  вече имат  по-големите градове.

В един запазен в ДА Сливен Протокол от заседание на читалищното настоятелство на 12 ноември 1913 г., е записано намерението да се довършат поправките на салона, като се построи едно коридорче от дъски и се поставят стъкла за очевидно вече съществуващия музей. Може да се приеме, че набелязаните промени са свързани с приетия в България през 1911 г. Закон за старините, в който е дефинирано понятието „старини”,  по-ясно и систематизирано се определят мерките за опазване на културно-историческото наследство. Считаме, че именно съобразявайки се с новото законодателство, читалище „Зора” предприема през 1913 г. необходимите ремонтни дейности, за да осигури по-добри условия за съхраняваните  в музея културни ценности.

Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. определено са сериозна пречка, заради която читалищното настоятелство трудно  работи за по-настойчивото изпълнение на поставените от Закона условия и за регламентирането на музея. През май 1920 г. започва да се води инвентарна книга, в която най-напред е записано новопостъпилото дарение от 43 картини на художника Йордан Кювлиев. За уредник на музея през 1924 г. е назначен учителят Захари Измирев. В същата година се създава и археологическото дружество в град Сливен.

От изложеното по-горе е очевидно, че началото на музейното дело в Сливен е поставено със създаването на сбирка в гимназията през учебната 1883 –1884 г, а от 1905 г е  създаден първият музей   в читалище „Зора”.

През 1951 г. музеят в Сливен става държавен. 

istoria-2istoria-3

Адрес

Град Сливен, бул. „Цар Освободител” №18

Работно време

9:00 – 12:00 14:00 – 17:00
Почивни дни
Април - Октомври: Понеделник Ноември - Март: Неделя, Понеделник

Входни такси

Входни билети
  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 2.00 лв.
  • възрастни - 3.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ - 1.00 лв.
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ - 2.00 лв.
Пакетни цени

За посещение на два музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 3.00 лв.
  • възрастни - 5.00 лв.
  • групови посещения на ученици /над 15 човека/ на два и повече обекта - 2.00 лв
  • групови посещения на възрастни /над 15 човека/ на два и повече обекта - 5.00 лв

За посещение на три и повече музейни обекта:

  • ученици, войници, студенти и пенсионери - 5.00 лв.
  • възрастни - 7.00 лв.

Цени на семеен билет:

  • за един обект - 7.00 лв.
  • за два и повече обекта - 10.00 лв.
Беседи на български и чужд език: 10 лв.

Последният четвъртък от месеца е с безплатни входни такси. Заплаща се само беседата.

Лица с трайни увреждания и деца под 7-годишна възраст посещават безплатно музейните обекти.

Kонтакти

Телефон: 044 622494

Всички права запазени © 2019 РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЛИВЕН. Дизайн и разработка от Sliven.net