От двора, посредством комшолук се осъществява връзката
с Арнауткината къща. В 1970г. в нея е уредена постоянна
изложба, която сполучливо пресъздава европейското
влияние в бита на сливенци в началото на XX век.
Със стегнатата архитектурно-пространствена композиция,
с богатата дърворезба по чардаците, с изящно стругованите
балюстри, с осмоъгълните детайлирани колони, с марангозлията
тавани, с практичните юклюци, ажурените фередки, с
богато украсения домашен иконостас, с живописната
алафранга - белег за самостоятелност и своеобразна
представителност, като цяло къщата е един от шедьоврите
на жилищната българска архитектура от времето на Възраждането.
Обширният калдаръмен двор, цветната градина и сайвантът
с различен стопански инвентар допълват и градят цялостния
архитектурно-етнографски комплекс - живо доказателство
за самобитния строителен гений на българина, за неговия
неизчерпаем дух и блестящ културен напредък.
